Вашата оценка
о. Филае
Малкият остров Филае, дълъг едва 450 метра и широк по-малко от 150 метра, е привличал въображението на безброй пътуващи в Египет още от ранни времена. Той се славел с красотата си и бил известен като "Перлата на Египет". Растенията и палмите растяли от плодородните наноси, които се събирали в пукнатините на гранитната скала. Грациозни гръко-римски храмове и колонади, павилиони и светилища се издигали гордо на фона на хоризонта. Имаше усещане за мистерия. Не толкова скрита, в нарушаване на тайните, колкото забулена мистификация.
По време на гръко-римския период Филае е бил по-свещен от много други градове в Египет. Градът се превръща в център на култа към Изида, който се възражда по време на Саитския период (664-525 г. пр. Хр.). Птолемеите, както вече беше отбелязано, се стремели да угодят на египтяните, като построили храмове на най-обичаните от тях богове и богини.
Птолемей II (285-246 г. пр. н. е.) започнал строежа на главния храм на исида. храмът на нейния съпруг, озирис, бил построен на съседния остров, Бигех (от който е останал само портал). Техният син Хор, или Харендот, както го наричали Птолемеите, имал собствен храм във Фила. Други постройки на острова включват малък храм на Имхотеп, строител на стъпаловидната пирамида на Зосер в Сакара, който по-късно е обожествен като бог на медицината, както и храмове на две нубийски божества: Мандолис и Археснотер.
Филаите се намират на юг от Асуан и следователно принадлежат строго към Нубия. Изида е била почитана както от египтяни, така и от нубийци. Разказвали се фантастични истории за нейните магически сили. Вярвало се, че знанието ѝ за тайни формули е върнало живота на съпруга ѝ Озирис; че заклинанията ѝ са спасили сина ѝ Хор от ухапване на отровна змия; и че тя е закрилница на всички, които я търсят. Безброй посетители идвали на острова, където жреците, облечени в бели одежди, твърдели, че познават тайните. С внимателно репетирани литургии и необходимата символика те привличали орди от вярващи. Ако тези посетители имали късмет, можели да видят образа на богинята по време на пролетните и есенните празници в нейна чест. Тогава се разигравала смъртта и възкресението на Озирис, в които Изида играела важна роля. Именно Изида намерила тялото на съпруга си, което било затворено в сандък и хвърлено в Нил от злия му брат Сет. Тя е тази, която с молитвите си оздравява тялото. Именно тя знаела тайните, заклинанията и дори името на бога-слънце. Изида била великата богиня; тя била едновременно богиня-майка и магьосница. Вярвало се е, че единствената ѝ сълза, пролята за Озирис, предизвиква ежегодния потоп, който вдъхва живот на земята.
По това време митът за Озирис и Изида е бил разширяван и украсяван безброй пъти. В една от версиите ковчегът с тялото на Озирис бил отнесен от морето и спрял на финикийския бряг, където едно дърво тамариск затворило целия ковчег в ствола си. Царят на Библос, който имал нужда от здрава опора за покрива на двореца си, заповядал да отсекат дървото. Ако не бил фактът, че дървото излъчвало сладка миризма, която се разнесла из Средиземноморието и достигнала до Изида, тя никога нямало да успее да открие тялото на съпруга си. Незабавно се отправила към Библос и, преоблечена като медицинска сестра, поела грижата за новородения син на царя. Когато най-накрая разкрила коя е и каква е причината да бъде там, царят ѝ дал чудодейното дърво, в което се намирал ковчегът, и тя отнесла тялото на Озирис обратно в Египет. Тогава Сет го намерил и го разрязал на парчета.
Веднъж установили се на остров Филаи, жреците не губели време да предявят претенции за допълнителна територия: над осемдесет километра, разположени на юг от остров Сехил. Те открили древна традиция, на която да основат претенциите си. В един подправен надпис, изписан високо върху скалите на Сехил, се разказва как един управител на Елефантина се обърнал към фараона Зосер (строител на Стъпаловидната пирамида преди около 2500 години) заради загрижеността му за хората след години на глад. В отговор Зосер се интересува от изворите на Нил и пита дали управителят знае кой бог контролира водите му. Управителят веднага отговорил, че това е Хнум от Елефантина, но че е ядосан, защото храмът му е бил оставен да се разруши. Зосер незабавно издал декрет, с който предоставил на Хнум земя в Тарге и наложил данък на всички, които живеели от продуктите на реката, както на рибарите, така и на птичарите, в полза на жреците на Хнум. Именно за тази земя жреците от Филае твърдели, че им е била предоставена от фараона Зосер, и то по същата причина: за да се сложи край на глада, който бушувал в продължение на седем дълги години. Данъците за рибарите, с които се облагали, отивали в тяхна полза.
Всеки ден жреците влизали тържествено в свещените помещения на храма на Изида с тамян и всеизгаряния. Статуята на богинята била тържествено измивана, обличана и украсявана. Служба след служба, ритуал след ритуал, със смирение, песнопения и молитви, тя биваше привличана и обожавана по подходящ начин, докато не бъде съблечена, измита отново, облечена и заменена в светилището до следващата сутрин.
Не е чудно, че при такава показност, при която жреците се провират между колоните, изливат възлияния върху свещените олтари и се кълнат в пряка връзка с боговете, мястото би трябвало да привлича любопитни посетители заедно с вярващите. Зрителите били толкова много, че смущавали жреците на Филаи. Върху основата на два гранитни обелиска, открити на острова, има надписи, адресирани до Птолемей IX (171-163 г. пр. Хр.), неговата съпруга и сестра, която и двете наричали Клеопатра; те се оплакват, че
.... пътници, които посещават Фила, генерали и инспектори ... началници на полицията ... въоръжената охрана, която ги следва, и останалите им служители ни принуждават да плащаме разходите за тяхната издръжка, докато са тук, и поради тази практика храмът става много беден и има опасност да не притежаваме нищо ... Умоляваме ви ... да заповядате да не ни досаждат с тези досади ... да ни дадете писмено решение".
Вторият надпис показва, че желанията им са били изпълнени, а третият изразява задоволство от мерките, взети, за да ги предпазят от досада.
Тези гръцки и йероглифни надписи в основата на обелиските изиграли важна роля в дешифрирането на йероглифите. Розетският камък сам по себе си не е бил ключът, въпреки трите копия на един текст на йероглифи, демотически и гръцки език, които са довели до идентифицирането на думата "Птолемей". Уилям Банкес, английски пътешественик, учен и колекционер, в чието имение е взет обелискът (след като е изваден от Джовани Белцони), изпраща копия на гръцките и египетските текстове на различни учени, като посочва йероглифната форма на "Клеопатра". Тези две имена, както и други, в крайна сметка позволиха да се идентифицират седемнадесет от двадесет и петте букви на йероглифната азбука. Понастоящем обелискът стои в парка на къщата на Банкес в Кингстън Лейси в Дорсет, Англия.
Строителните дейности във Филае продължават през целия римски период. Изглежда, че е имало стремеж да се покаже както приемствеността на управлението, така и да се запази подкрепата на влиятелните жреци на острова в близост до южната граница. По това време гръцкият писател Плутарх пристига в Египет и обединява многобройните варианти на мита за Озирис - от най-ранната версия до по-късната - в един цялостен разказ. По това време Озирис се превърнал в справедлив и мъдър владетел не само на Египет, но и на целия свят. Той напуснал Египет под мъдрия съвет на Изида и, придружен от Тот, Анубис и Вепвават, се отправил да завладее Азия. Връща се в Египет едва след като е разпространил цивилизацията, мирно, с песни и музика, надалеч. Предполага се, че този аспект на мита толкова много прилича на историите за Дионис и Орфей, че Плутарх може би е бил повлиян от тях.
Достъпът до острова е разширен от северната му страна от Диоклециан, при чието управление християните са преследвани. Иронично е, че това уникално живописно светилище е било единственото спокойно място в район, който от персийския период (525 г. пр. Хр.) насам не е познавал нищо друго освен стрит. Мероитското царство се е разпространило на север и е отправило предизвикателство към Египет. Пустинните племена, известни като блеми и нобадаи, които обикновено воювали помежду си, се появили около Асуан и тероризирали Горен Египет. По границата нямало сигурност.
Ето защо не е изненадващо, че остров Филе, изолиран и защитен от нападения и проявяващ дух на толерантност към поклонението на различни богове, развива примирителен характер. Той бил избран за място за подписване на мирни договори; Август, първият римски император на цял Египет, наредил на своя префект да се споразумее с представители на Мероитското царство и срещата се състояла на Фила; по-късно там се водели преговори между римски служители и блемийци. Заслужава да се отбележи обаче, че дори по време на конфликта жреците на блемийците са получили право да влизат на острова и са идвали с мир.
Независимо от гарнизоните и договорите, нападенията на блемийците се подновявали година след година. Накрая Диоклециан сметнал, че е загуба на жива сила да се държат войници, разположени в област, която не носи приходи. Той нарежда изтеглянето им. Но не и преди да покани нобадайците, дългогодишни врагове на блемийците, да се заселят в района и да действат като буфер. На нобадайците е предоставена субсидия за услугите им и укрепленията са укрепени.
По време на гръко-римския период Филае е бил по-свещен от много други градове в Египет. Градът се превръща в център на култа към Изида, който се възражда по време на Саитския период (664-525 г. пр. Хр.). Птолемеите, както вече беше отбелязано, се стремели да угодят на египтяните, като построили храмове на най-обичаните от тях богове и богини.
Птолемей II (285-246 г. пр. н. е.) започнал строежа на главния храм на исида. храмът на нейния съпруг, озирис, бил построен на съседния остров, Бигех (от който е останал само портал). Техният син Хор, или Харендот, както го наричали Птолемеите, имал собствен храм във Фила. Други постройки на острова включват малък храм на Имхотеп, строител на стъпаловидната пирамида на Зосер в Сакара, който по-късно е обожествен като бог на медицината, както и храмове на две нубийски божества: Мандолис и Археснотер.
Филаите се намират на юг от Асуан и следователно принадлежат строго към Нубия. Изида е била почитана както от египтяни, така и от нубийци. Разказвали се фантастични истории за нейните магически сили. Вярвало се, че знанието ѝ за тайни формули е върнало живота на съпруга ѝ Озирис; че заклинанията ѝ са спасили сина ѝ Хор от ухапване на отровна змия; и че тя е закрилница на всички, които я търсят. Безброй посетители идвали на острова, където жреците, облечени в бели одежди, твърдели, че познават тайните. С внимателно репетирани литургии и необходимата символика те привличали орди от вярващи. Ако тези посетители имали късмет, можели да видят образа на богинята по време на пролетните и есенните празници в нейна чест. Тогава се разигравала смъртта и възкресението на Озирис, в които Изида играела важна роля. Именно Изида намерила тялото на съпруга си, което било затворено в сандък и хвърлено в Нил от злия му брат Сет. Тя е тази, която с молитвите си оздравява тялото. Именно тя знаела тайните, заклинанията и дори името на бога-слънце. Изида била великата богиня; тя била едновременно богиня-майка и магьосница. Вярвало се е, че единствената ѝ сълза, пролята за Озирис, предизвиква ежегодния потоп, който вдъхва живот на земята.
По това време митът за Озирис и Изида е бил разширяван и украсяван безброй пъти. В една от версиите ковчегът с тялото на Озирис бил отнесен от морето и спрял на финикийския бряг, където едно дърво тамариск затворило целия ковчег в ствола си. Царят на Библос, който имал нужда от здрава опора за покрива на двореца си, заповядал да отсекат дървото. Ако не бил фактът, че дървото излъчвало сладка миризма, която се разнесла из Средиземноморието и достигнала до Изида, тя никога нямало да успее да открие тялото на съпруга си. Незабавно се отправила към Библос и, преоблечена като медицинска сестра, поела грижата за новородения син на царя. Когато най-накрая разкрила коя е и каква е причината да бъде там, царят ѝ дал чудодейното дърво, в което се намирал ковчегът, и тя отнесла тялото на Озирис обратно в Египет. Тогава Сет го намерил и го разрязал на парчета.
Веднъж установили се на остров Филаи, жреците не губели време да предявят претенции за допълнителна територия: над осемдесет километра, разположени на юг от остров Сехил. Те открили древна традиция, на която да основат претенциите си. В един подправен надпис, изписан високо върху скалите на Сехил, се разказва как един управител на Елефантина се обърнал към фараона Зосер (строител на Стъпаловидната пирамида преди около 2500 години) заради загрижеността му за хората след години на глад. В отговор Зосер се интересува от изворите на Нил и пита дали управителят знае кой бог контролира водите му. Управителят веднага отговорил, че това е Хнум от Елефантина, но че е ядосан, защото храмът му е бил оставен да се разруши. Зосер незабавно издал декрет, с който предоставил на Хнум земя в Тарге и наложил данък на всички, които живеели от продуктите на реката, както на рибарите, така и на птичарите, в полза на жреците на Хнум. Именно за тази земя жреците от Филае твърдели, че им е била предоставена от фараона Зосер, и то по същата причина: за да се сложи край на глада, който бушувал в продължение на седем дълги години. Данъците за рибарите, с които се облагали, отивали в тяхна полза.
Всеки ден жреците влизали тържествено в свещените помещения на храма на Изида с тамян и всеизгаряния. Статуята на богинята била тържествено измивана, обличана и украсявана. Служба след служба, ритуал след ритуал, със смирение, песнопения и молитви, тя биваше привличана и обожавана по подходящ начин, докато не бъде съблечена, измита отново, облечена и заменена в светилището до следващата сутрин.
Не е чудно, че при такава показност, при която жреците се провират между колоните, изливат възлияния върху свещените олтари и се кълнат в пряка връзка с боговете, мястото би трябвало да привлича любопитни посетители заедно с вярващите. Зрителите били толкова много, че смущавали жреците на Филаи. Върху основата на два гранитни обелиска, открити на острова, има надписи, адресирани до Птолемей IX (171-163 г. пр. Хр.), неговата съпруга и сестра, която и двете наричали Клеопатра; те се оплакват, че
.... пътници, които посещават Фила, генерали и инспектори ... началници на полицията ... въоръжената охрана, която ги следва, и останалите им служители ни принуждават да плащаме разходите за тяхната издръжка, докато са тук, и поради тази практика храмът става много беден и има опасност да не притежаваме нищо ... Умоляваме ви ... да заповядате да не ни досаждат с тези досади ... да ни дадете писмено решение".
Вторият надпис показва, че желанията им са били изпълнени, а третият изразява задоволство от мерките, взети, за да ги предпазят от досада.
Тези гръцки и йероглифни надписи в основата на обелиските изиграли важна роля в дешифрирането на йероглифите. Розетският камък сам по себе си не е бил ключът, въпреки трите копия на един текст на йероглифи, демотически и гръцки език, които са довели до идентифицирането на думата "Птолемей". Уилям Банкес, английски пътешественик, учен и колекционер, в чието имение е взет обелискът (след като е изваден от Джовани Белцони), изпраща копия на гръцките и египетските текстове на различни учени, като посочва йероглифната форма на "Клеопатра". Тези две имена, както и други, в крайна сметка позволиха да се идентифицират седемнадесет от двадесет и петте букви на йероглифната азбука. Понастоящем обелискът стои в парка на къщата на Банкес в Кингстън Лейси в Дорсет, Англия.
Строителните дейности във Филае продължават през целия римски период. Изглежда, че е имало стремеж да се покаже както приемствеността на управлението, така и да се запази подкрепата на влиятелните жреци на острова в близост до южната граница. По това време гръцкият писател Плутарх пристига в Египет и обединява многобройните варианти на мита за Озирис - от най-ранната версия до по-късната - в един цялостен разказ. По това време Озирис се превърнал в справедлив и мъдър владетел не само на Египет, но и на целия свят. Той напуснал Египет под мъдрия съвет на Изида и, придружен от Тот, Анубис и Вепвават, се отправил да завладее Азия. Връща се в Египет едва след като е разпространил цивилизацията, мирно, с песни и музика, надалеч. Предполага се, че този аспект на мита толкова много прилича на историите за Дионис и Орфей, че Плутарх може би е бил повлиян от тях.
Достъпът до острова е разширен от северната му страна от Диоклециан, при чието управление християните са преследвани. Иронично е, че това уникално живописно светилище е било единственото спокойно място в район, който от персийския период (525 г. пр. Хр.) насам не е познавал нищо друго освен стрит. Мероитското царство се е разпространило на север и е отправило предизвикателство към Египет. Пустинните племена, известни като блеми и нобадаи, които обикновено воювали помежду си, се появили около Асуан и тероризирали Горен Египет. По границата нямало сигурност.
Ето защо не е изненадващо, че остров Филе, изолиран и защитен от нападения и проявяващ дух на толерантност към поклонението на различни богове, развива примирителен характер. Той бил избран за място за подписване на мирни договори; Август, първият римски император на цял Египет, наредил на своя префект да се споразумее с представители на Мероитското царство и срещата се състояла на Фила; по-късно там се водели преговори между римски служители и блемийци. Заслужава да се отбележи обаче, че дори по време на конфликта жреците на блемийците са получили право да влизат на острова и са идвали с мир.
Независимо от гарнизоните и договорите, нападенията на блемийците се подновявали година след година. Накрая Диоклециан сметнал, че е загуба на жива сила да се държат войници, разположени в област, която не носи приходи. Той нарежда изтеглянето им. Но не и преди да покани нобадайците, дългогодишни врагове на блемийците, да се заселят в района и да действат като буфер. На нобадайците е предоставена субсидия за услугите им и укрепленията са укрепени.
Екскурзии и почивки до о. Филае
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА НАШИЯ БЮЛЕТИН
