Вашата оценка 5.00 от 1 гласа
Делос
Делос, на съвременен гръцки Dílos, остров, един от най-малките в Цикладите (на съвременен гръцки: Kykládes), Гърция, древен център на религиозен, политически и търговски живот в Егейско море. Сега до голяма степен необитаем, той представлява грапава гранитна маса с площ около 1,3 кв. мили (3,4 кв. км). Наричан още Малък Делос, той се намира между Риния (Ренеа) или Мегали Дилос (Голям Делос) на запад и остров Миконос на изток.
От 1873 г. Френската школа в Атина ("École Française d'Athènes") провежда разкопки на острова, чийто комплекс от сгради се сравнява с тези на Делфи (Делфои) и Олимпия. Сред най-забележителните скулптурни артефакти на Делос са фрагменти от колосален Аполон и девет мраморни лъва. На западния бряг се различават четири основни групи руини: търговско пристанище и малки светилища; религиозен град на Аполон, хиерон (светилище); светилища на планината Кинтос и театър; и районът на Свещеното езеро.
Зад Свещеното пристанище започва павираният Свещен или Процесионен път, широк 42 фута (13 м). На запад се е намирал Свещен участък или светилище, а на изток - тераса с три важни храма. Дорийският храм на Аполон (средата на V-III в. пр. Хр.) е с обикновени фризови мотиви, оскъдна скулптурна украса и без вътрешна колонада. В съседство с него се намира дорийският храм на Атина (425-417 г. пр. Хр.); третият е Порнос наос ("храм"). Отвъд този комплекс се намира светилището - необичайна издължена структура в две части. В северния край е имало олтар, изграден от роговете на жертвените животни.
Другите характеристики на участъка включват широк път, обграден с вотивни дарове, и участък на Артемида с три храма, наложени един върху друг, може би най-старата постройка от преди елинизма. Извън участъка на Аполон, на юг, имало открито пространство; между него и участъка имало къща за жреците, а в него - гробниците на хиперборейските девойки, поклоннички на Артемида. На изток се намирал храмът на Дионис, а от другата страна - голяма търговска борса, в която имало храм на Афродита и Хермес.
Зад търговското пристанище имало докове и складове; зад тях се намирали частните къщи от III и II в. пр. н. е., всяка от които разполагала с двор, заобиколен от колони, а много от тях били павирани с мозайки. Театърът (началото на III в. пр. н. е.) се намирал отвъд търговското пристанище, на долния склон на планината Синт; на върха ѝ има останки от древни цикладски жилища (III хилядолетие пр. н. е.) и малък участък на Зевс Кинтиос (Синтски Зевс) и Атина. Надолу по склона се намирало светилище за чужди богове; южната част била запазена за египетските богове, а северната - за сирийските.
На север, от южната страна на Свещеното езеро (сега пресушено), се намирала агората на италийците, с входни арки от дорийски колони, най-просторната постройка в Делос. Наблизо, между езерото и Свещеното пристанище, се намирала Агората на Теофраст (края на II в. пр. Хр.). Северно от езерото се е намирал Палаестра (гимназиум) - голям двор с йонийски перистил и стадион с дължина около 540 фута (165 м).
Съществуват много традиционни разкази за произхода на Делос. Той е бил населен в края на III хилядолетие пр. През IX-X в. пр. н. е. йонийците пренасят култа към Лето, която според легендата ражда там Артемида и Аполон. Островът вече е бил процъфтяващо пристанище и култов център, станал известен чрез споменаването му в "Одисея". След Персийските войни, през 478 г. пр.н.е., там е създадена Делийската конфедерация под ръководството на Атина, но в края на Пелопонеската война Спарта за кратко време дава независимост на Делос.
В продължение на 150 години след разпадането на империята на Александър Велики Делос е независим. По времето на Рим след 166 г. пр.н.е. Делос става свободно пристанище. През 88 г. пр.н.е. Менофан, генерал на Митрадат VI Понтийски, разграбва острова заради това, че е останал верен на Рим; хиляди хора са избити. Последвало пиратско нападение (69 г. пр.н.е.) и въпреки че атинският контрол бил възстановен от Рим през 42 г. пр.н.е., гръцкият географ Павзаний отбелязва, че островът останал почти необитаем. Към края на I в. от н.е. промените в търговските пътища осигуряват търговския упадък на Делос, а култовете му са изоставени тогава или скоро след това. През Европейското средновековие венецианците и турците добиват от структурите му строителен материал. Днес на туристите се разрешава достъп до острова единствено с цел разглеждане на археологическите му обекти.
От 1873 г. Френската школа в Атина ("École Française d'Athènes") провежда разкопки на острова, чийто комплекс от сгради се сравнява с тези на Делфи (Делфои) и Олимпия. Сред най-забележителните скулптурни артефакти на Делос са фрагменти от колосален Аполон и девет мраморни лъва. На западния бряг се различават четири основни групи руини: търговско пристанище и малки светилища; религиозен град на Аполон, хиерон (светилище); светилища на планината Кинтос и театър; и районът на Свещеното езеро.
Зад Свещеното пристанище започва павираният Свещен или Процесионен път, широк 42 фута (13 м). На запад се е намирал Свещен участък или светилище, а на изток - тераса с три важни храма. Дорийският храм на Аполон (средата на V-III в. пр. Хр.) е с обикновени фризови мотиви, оскъдна скулптурна украса и без вътрешна колонада. В съседство с него се намира дорийският храм на Атина (425-417 г. пр. Хр.); третият е Порнос наос ("храм"). Отвъд този комплекс се намира светилището - необичайна издължена структура в две части. В северния край е имало олтар, изграден от роговете на жертвените животни.
Другите характеристики на участъка включват широк път, обграден с вотивни дарове, и участък на Артемида с три храма, наложени един върху друг, може би най-старата постройка от преди елинизма. Извън участъка на Аполон, на юг, имало открито пространство; между него и участъка имало къща за жреците, а в него - гробниците на хиперборейските девойки, поклоннички на Артемида. На изток се намирал храмът на Дионис, а от другата страна - голяма търговска борса, в която имало храм на Афродита и Хермес.
Зад търговското пристанище имало докове и складове; зад тях се намирали частните къщи от III и II в. пр. н. е., всяка от които разполагала с двор, заобиколен от колони, а много от тях били павирани с мозайки. Театърът (началото на III в. пр. н. е.) се намирал отвъд търговското пристанище, на долния склон на планината Синт; на върха ѝ има останки от древни цикладски жилища (III хилядолетие пр. н. е.) и малък участък на Зевс Кинтиос (Синтски Зевс) и Атина. Надолу по склона се намирало светилище за чужди богове; южната част била запазена за египетските богове, а северната - за сирийските.
На север, от южната страна на Свещеното езеро (сега пресушено), се намирала агората на италийците, с входни арки от дорийски колони, най-просторната постройка в Делос. Наблизо, между езерото и Свещеното пристанище, се намирала Агората на Теофраст (края на II в. пр. Хр.). Северно от езерото се е намирал Палаестра (гимназиум) - голям двор с йонийски перистил и стадион с дължина около 540 фута (165 м).
Съществуват много традиционни разкази за произхода на Делос. Той е бил населен в края на III хилядолетие пр. През IX-X в. пр. н. е. йонийците пренасят култа към Лето, която според легендата ражда там Артемида и Аполон. Островът вече е бил процъфтяващо пристанище и култов център, станал известен чрез споменаването му в "Одисея". След Персийските войни, през 478 г. пр.н.е., там е създадена Делийската конфедерация под ръководството на Атина, но в края на Пелопонеската война Спарта за кратко време дава независимост на Делос.
В продължение на 150 години след разпадането на империята на Александър Велики Делос е независим. По времето на Рим след 166 г. пр.н.е. Делос става свободно пристанище. През 88 г. пр.н.е. Менофан, генерал на Митрадат VI Понтийски, разграбва острова заради това, че е останал верен на Рим; хиляди хора са избити. Последвало пиратско нападение (69 г. пр.н.е.) и въпреки че атинският контрол бил възстановен от Рим през 42 г. пр.н.е., гръцкият географ Павзаний отбелязва, че островът останал почти необитаем. Към края на I в. от н.е. промените в търговските пътища осигуряват търговския упадък на Делос, а култовете му са изоставени тогава или скоро след това. През Европейското средновековие венецианците и турците добиват от структурите му строителен материал. Днес на туристите се разрешава достъп до острова единствено с цел разглеждане на археологическите му обекти.
Екскурзии и почивки до Делос
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА НАШИЯ БЮЛЕТИН
