Вашата оценка 4.33 от 3 гласа

Албания

Научете повече
Албания е скритата перла на Адриатическо и Йонийско море. С красивите си плажове, прекрасната си природа и богатото си историческо наследство, останало още от времето на древен Епир, с разнообразния си релеф, богатството на реки и езера, климатичното разнообразие и др., Албания е еднакво привлекателна през всички сезони. Албания има за всекиго по нещо, като има потенциала да изненада повече от приятно. Добротата на местните, техните усмихнати и приветливи лица, както и тяхното гостоприемство ще направят престоя Ви в Албания още по-специален. Сравнително малката територия на Албания позволява да съчетаете почивката си на море, с възможност за опознаване на ключови и важни за албанската история места. Предвид сравнително близкото си разстояние до България тя се превръща в чудесна възможност за една пълноценна уикенд екскурзия. За чудесна и незабравима морска и плажна почивка, то най-подходящи места в Албания са: Саранда - царицата на албанската ривиера с невероятни залези, град Дурас /Драч/ - най-големият морски курорт в Албания, най-голямото морско пристанище и със значение в българската история; Нощни клубове като Folie Marine в Jale beach и Havana Beach Club близо до Dhermi привличат  млади туристи жадни за забавление и морски приключения, а  плажовете Порто Палермо, Ламани и Филикури са едни от най-добрите бели пясъчни плажове в Албания, като крайбрежният град Химара, също, заслужава вниманието на любителите на морските почивки.Островната албанска групичка Ксамил е перлата на албанската Ривиера - тъй като са най-добрият пример за все още недокоснатата и девствена природа на Албания.За морска почивка важно внимание заслужава и курорта Вльора - в югозападната част на Албания - там освен красиво и чисто море, ще Ви впечатлят и историческите му забележителности и добри ресторанти, барове и нощни заведения. Сири Калтер, Поградец, Команското езеро, Тет,  прекрасните планински пейзажи ще Ви очароват, ако търсите природните богатства на тази малка и все още непозната за широкия свят страна. Тирана, Круя, Берат, Елбасан, Аполония, Шкодра,Гирокастра, Бутринт са само част от градчетата в Албания, които ще разкрият пред Вас част от историите за невероятната съдба на Албания. Битрунт и Аполония ще Ви покажат богатството на античната съдба на Албания, в Круя ще научите повече за живота и съдбата на Скендербег - един от важните герой на Албания, Берат ще Ви очарова със своята архитектура. В Албания ще можете да видите едни от най-добрите шедьоври на османската архитектура, а също така и голямо впечатление ще Ви направят множеството бункери, останали от времето на Енвер Ходжа. 

 



География

Албания граничи с Черна гора на северозапад, с Косово на североизток, със Северна Македония на изток, с Гърция на югоизток и юг и с Адриатическо и Йонийско море съответно на запад и югозапад. Непосредственият западен съсед на Албания, Италия, се намира на около 50 мили (80 km) от другата страна на Адриатическо море. Дължината на Албания е около 340 км, а ширината - около 150 км.
Около три четвърти от територията ѝ се състои от планини и хълмове с надморска височина над 200 метра; останалата част се състои от крайбрежни и алувиални низини. Северноалбанските Алпи, продължение на Динарските Алпи, покриват северната част на страната. С надморска височина от 2 700 метра (8 900 фута) това е най-суровата част на страната. Тя е гъсто залесена и рядко населена.

За разлика от Алпите, централният планински район, който се простира в посока север-юг от река Дрин до централните части на река Девол и долното течение на река Осъм, е по-гъсто населен и като цяло има по-малко пресечен терен. В най-източната част на региона внушителният гипсов блок на най-високия връх в Албания, планината Кораб, се издига на 9 030 фута (2 752 м).

На юг от централния планински район се намира поредица от планински вериги с посока северозапад-югоизток и височина до 8200 фута (2500 метра). Съставени от варовикови скали, планинските вериги са разделени от широки долини. За разлика от Алпите и централния регион, които са покрити с гъсти гори, планините в южния регион са или голи, или имат тънка покривка от средиземноморски храсти, дъбове и борове. Те служат основно като пасища за добитъка.

Ниските плодородни равнини на Западна Албания се простират по протежение на Адриатическото крайбрежие на разстояние от близо 125 мили (200 km) и навлизат на около 30 мили (50 km) във вътрешността на страната. Това е най-важният селскостопански и промишлен регион на страната - и най-гъсто населеният.


Климат

Подобно на други средиземноморски страни, за Албания са характерни топли и сухи лета и меки и влажни зими. Въпреки това в различните региони могат да се наблюдават местни климатични различия. В западната част на страната, която е под влиянието на топлия морски въздух от Адриатическо и Йонийско море, температурите са по-умерени от тези в останалата част на Албания. Например в Саранде, на южния бряг, средните дневни температури през юли са около 24 °C, а през януари - около 9 °C. Източната част на страната, от друга страна, се намира предимно под влиянието на континентален въздух и се характеризира с меко лято (поради високите възвишения) и студена зима. В Пешкопи, в източната част на планината, средните температури през юли са около 70 градуса по Целзий, а през януари - 30 градуса по Целзий (около -1 °C).

Валежите в Албания са обилни, но се случват неравномерно в цялата страна и през цялата година. Средните годишни валежи варират от над 100 инча (2 500 mm) в Северноалбанските Алпи до по-малко от 30 инча (760 mm) по по-голямата част от източната граница. Около 40 % от годишните валежи падат през зимата. Югозападната част на страната страда от летни засушавания.


Населени, език и религия

Албания има едно от най-хомогенните населения в Европа, като неалбанците са по-малко от една десета от общото население. Най-големите малцинства са власите, гърците, концентрирани главно в югоизточната част на страната, и македонците, живеещи по източната граница.
Двете основни подгрупи на албанците са гегите (Ghegs) в северната част на страната и тоските в южната. Различията между двете групи са доста ясно изразени преди Втората световна война. До комунистическия преврат през 1944 г. албанската политика е доминирана от по-многобройните геги. Прочути с независимия си дух и бойните си способности, те традиционно се противопоставят на външната власт, независимо дали става въпрос за чуждестранни нашественици или за централното албанско правителство. Традиционното общество на гегите се основава на племенни групи, всяка от които се ръководи от родов вожд, или байрактар. По време на комунистическия режим тази кланова система до голяма степен изчезва от Албания, но патриархалните семейства, характерни за гегите, все още са видими сред етническите албанци в Сърбия, Черна гора, Косово и Северна Македония.

Тъй като южните им територии са лесно достъпни за външния свят, тоските са по-подвластни на чуждо влияние от гегите. Преди Втората световна война тяхното общество е предимно полуфеодално. Селяните, които съставлявали по-голямата част от населението, живеели на ниво натурално стопанство, докато малка група едри земевладелци контролирали около две трети от земята. Комунистическото движение получило по-голямата част от първоначалната си подкрепа от Тоски в южната част на страната.

Албанският език, наричан от албанците shqip или shqipe, представлява интерес за лингвистите, тъй като е потомък на изчезналия илирийски език, е единственият оцелял член на своя клон от индоевропейското езиково семейство. Под влиянието на вековното управление на чужденци албанският речник е възприел много думи от латински, гръцки, турски, италиански и славянски езици. Съществуват два основни диалекта: Гег, който се говори на север от река Шкумбин, и Тоск, който се говори на юг. Диалектите на гег се говорят също в Сърбия, Черна гора, Косово и Северна Македония, а диалектите на тоск, макар и донякъде архаични в резултат на многовековното им отделяне от мястото на произход в Албания, са популярни в албанските общности в Гърция и Италия. Въпреки че дори в тези два диалекта има различия, албанците се разбират помежду си без затруднения.

Тъй като официалните дела и църковните функции дълго време са се осъществявали на латински или гръцки език, албанският език придобива окончателен правопис едва през 1908 г., когато е приета писмена система, основана на латинската азбука. Преди това в албанските публикации се използва смесица от различни азбуки - латиница, гръцка, турско-арабска и кирилица. През следващите десетилетия се правят опити за създаване на единен език на базата на диалекта гег от централната област Елбасан; всички печатни материали обаче се публикуват на тоска до 1972 г., когато в Тирана е свикан конгрес по правопис и е създаден единен албански език на базата на тоска.

Албания е предимно мюсюлманска страна, което е наследство от близо петвековното османско владичество. Въпреки това, в резултат на твърдото налагане на атеизма по време на комунистическия режим, днес повечето албанци са привърженици на религиозни групи само по име и водят до голяма степен светски начин на живот. През 1967 г. комунистическата партия официално обявява Албания за атеистична страна и започва да затваря всички места за поклонение (църкви, джамии и зодии), да конфискува имуществото им и да забранява религиозните обреди. През всичките 45 години на абсолютното си управление партията извършва мащабни преследвания на вярващите. Едва през 1990 г., когато свободата на вероизповеданията е възстановена, църквите и джамиите започват да отварят отново.
В началото на 21 век около седем десети от албанското население е номинално мюсюлманско, като повече от половината от тях са мюсюлмани сунити, а следващата по големина група е сектата на бекташите. Тези, които се идентифицират с източното православие, съставляват около една пета от населението, а тези, които са свързани с римокатолицизма - около една десета. Мюсюлманите са разпространени в цялата страна, въпреки че преобладават особено в центъра. Римокатолиците са се заселили предимно в северната част на страната, главно в град Шкодер, докато православните християни са изявени в южните окръзи на Гирокастър, Корче, Берат и Влоре. Майка Тереза, родена в Скопие етническа албанка, която през 20 век служи като римокатолическа мисионерка в Индия, е народен герой в Албания.


Кухня

Една от най-добрите причини, поради които всеки трябва да включи Албания в списъка си с места, които трябва да види, е храната. Албанската гастрономия е отлична, прясна и вкусна. Можете да хапнете великолепни ястия в най-луксозните ресторанти, както и невероятни улични храни.
Албанската храна е разкошна смесица от средиземноморска и балканска кухня. Продуктите са богати и цветни, а месото е крехко.

Храната, характерна за селските райони, планинските райони и крайбрежието, предлага толкова много вълнуващи вкусове, които да опитате в Албания.

Ferges - лятна яхния - Ferges без съмнение е една от най-традиционните храни в Албания. Ястието се състои основно от доматен сос, извара, зелени чушки и чесън. Основната причина, поради която това ястие се нарича лятна яхния, е, че много албанци обичат да го ядат, след като е изстинало. Най-добрият начин да се консумира това ястие е да се изчака да изстине за около 2-3 часа. Така то придобива по-гъста консистенция и съставките му изпъкват по-добре. Ferges обикновено се консумира само с хляб.  Ястието не е много типична опция в менюто на албанските ресторанти, но можете да го опитате в селските ресторанти, които предлагат традиционна храна.

Таратор - предястие от студено кисело мляко - Това е чудесно ястие, което албанците обикновено ядат преди месно ястие.
Обикновено се сервира през лятото, тъй като при сервиране е доста студено. Ястието се приготвя от гръцко кисело мляко, студена вода, настъргана краставица и сол. Предястието има консистенцията на супа, така че е нормално това ястие да се сервира в купичка.
Вкусът му е много подобен на традиционната албанска напитка dhalle. Това е причината много чужденци да се изненадват, когато видят таратор, сервиран в купа. Това предястие е любимо най-вече на по-възрастното поколение, тъй като младите предпочитат dhalle, защото е по-практично за консумация.

Бюрек - албански пай - албанските пайове остават една от най-предпочитаните традиционни храни. Хората ги обичат, защото могат да ги вземат със себе си, за да хапнат набързо или да закусят.
Има много различни видове пълнеж, които могат да се използват в бюрека. Сред тях са месо, спанак и сирене фета, лук и домати или извара, която е най-популярна от всички. Това ястие има не само различни видове пълнеж, но и различни форми. Всичко това зависи от региона, в който го опитвате. Обикновено бюрекът се сервира с гръцко кисело мляко или далак.
Все още е обичайно албанците да приготвят byrek вкъщи, въпреки че можете да ги намерите и в местните ресторанти и магазини, които специално продават тези пайове.

Ашуре - десертна каша от зърнени храни, плодове и ядки - Ашуре е традиционен албански десерт, който произхожда от Турция.
Той има желатинова консистенция, която се топи в устата, като ви дава възможност да опитате ядките или сухите плодове, с които е приготвен.
Ашуре може да се опише най-добре като сладка каша, която се сервира студена. Това е популярен албански десерт, който традиционно се консумира през първия месец от ислямския календар. Въпреки това този вкусен десерт може лесно да се намери във всяка сладкарница в Албания през цялата година. Той е чудесен здравословен избор за всеки път, когато ви се прияде сладко.  

Tavë Kosi - Печено агнешко или пилешко в кисело мляко - В Албания печеното в кисело мляко пилешко е любимо традиционно ястие, което обикновено се сервира по време на обяд.
То е широко известно на Балканите като тава от Елбасан. Името му идва от албанския град, откъдето произхожда ястието. Таве коси обикновено се приготвя с агнешко месо, но някои албанци използват и пилешко като вариант.
Киселото мляко се смесва с ориз и яйца и се пече заедно с месото. Това ястие има много уникален вкус. Запеченото кисело мляко има мека текстура и леко кисел вкус, докато месото го балансира добре, придавайки на ястието сочен месен вкус.

Trilece - млечна торта - Trilece или още известна като млечна торта е лек албански десерт, който произхожда от турската кухня.
Това е популярен десерт, който се приготвя от три различни вида мляко - изпарено мляко, сметана и кондензирано мляко.
След това тортата се залива с кафяв сироп, който ѝ придава силен сладък вкус. В зависимост от региона този албански сладкиш може да бъде лек и с въздушни мехурчета или концентриран и гъст. Консистенцията на самата торта зависи от количеството масло, което се използва в рецептата.
Trilece има много уникален вкус, който може да се опише като леко хрупкав и сладък отгоре, мек и лек в средата и сочен отдолу.
Този десерт обаче не е за всеки. Повечето хора, които не са свикнали с вкуса, може да сметнат меката и влажна текстура на Trilece за прекалено силна, за да я изядат. Ако обичате мек, влажен и сладък десерт, можете да намерите този сладкиш във всяка албанска сладкарница.


Сувенири

Албания е страна с богата история и култура, която в същото време е изключително красива. Потопете пръстите си в Адриатическо и Йонийско море, разгледайте зашеметяващите планини и алпийски гледки и посетете столицата Тирана, която е гореща културна точка.
Албанската ривиера несъмнено е едно от най-актуалните плажни места в последно време и когато разгледате снимките, ще разберете защо!

Разбира се, когато се отправяте към някое ново място за първи път, а може би и за пореден път, трябва да направите малко покупки на сувенири, за да вземете подаръци за близките си у дома. Добре е да изберете нещо със значение, така че това за местните сувенири, които са културни, казват нещо за мястото, което току-що сте посетили, и нещо наистина автентично.
Има някои чудесни идеи, когато мислите за най-добрите сувенири от Албания; просто ви трябва малко време, за да пазарувате.
Ако ви предстои да отидете в Албания за първи път, поставете тези местни сувенири от Албания на първо място в списъка си за пазаруване.
Едно от най-хубавите неща е домашно изработена керамична ваза с традиционни албански мотиви. В страната ще откриете няколко работилници, но ние ви препоръчваме да посетите ZadrimArt. Те имат магазин в непосредствена близост до Mrizi i Zanave, което е най-известното предприятие за агротуризъм в Албания.
Всичко е ръчно изработено и разполагат с куп различни модели и керамични изделия.
Çifteli е традиционен инструмент, който се среща предимно в северната част на Албания. Това е инструмент, подобен на китара, само с две струни. В традиционните албански песни ще чуете този уникален тон на инструмента. Ако имате късмет в северните села, може да чуете стар човек, който седи и свири на чифтели!

В Албания се предлага един от най-вкусните зехтини в света. Той е пресен, вкусен и има красив цвят, какъвто има само най-качественият зехтин. Тъй като Албания е толкова близо до Италия, не е чудно, че зехтинът е със същото качество като този, който можете да получите в Италия.

Средиземноморският регион е известен с вкусните си продукти. Най-добрият начин да си набавите такива е като отидете на местните пазари. Най-добрите неща се продават обикновено в контейнери за бутилки с вода, нищо особено, но вършат работа! Обикновено това масло идва направо от фермата и се налива в бутилка.

Килим или ръчно тъкан килим е фантастичен сувенир, който вероятно никога няма да забравите. Тези красиви ръчно тъкани килими са ми любими. Едно от най-добрите места, където можете да намерите такива килими, е град Круя. Круя се намира само на час път от Тирана и е фантастична еднодневна екскурзия от града. В стария базар има хора, които продават и изработват на място красивите албански сувенири.
 

Посолство на Република България в Република Албания
Адрес: ул. „Скендербег”, № 12, гр. Тирана

Телефон:

+355 4 22 33 155
+355 4 22 32 906

Факс: +355 4 22 32 272

Телефон с гласова поща за предоставяне на информация за консулски услуги и за подаване на сигнали от граждани:
+355 4 22 69 243

Дежурни телефони в извънработно време:
+355 4 22 33 155;
+355 4 22 32 906

Работно време: 08.00 – 15.00 ч.

Приемно време на Консулска служба: 08:30 – 12:00 ч.

E-mail: Embassy.Tirana@mfa.bg


Допълнителна Информация
Забележителности
В Албания се намират множество исторически забележителности, които си заслужава да бъдат посетени. Сред тях са археологическите обекти в Бутринт и Аполония, където посетителите могат да разгледат руините на древни градове, както и впечатляващата цитадела на Берат.
 

АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА НАШИЯ БЮЛЕТИН

Здравейте!
Изберете една от опциите по-долу, за да се свържете с нас и ще Ви отговорим при първа възможност.