МУЗЕИ ВЪВ ФРАНЦИЯ

За информация
02 980 44 59 / 0884 47 30 34 / 0887 76 45 57

M Принтирай
Описание

МУЗЕИ ВЪВ ФРАНЦИЯ

 

  


ПАРИЖ

 

Музей Лувър – сградата на музея доминира в сърцето на Париж. Мрачната крепост от ХІІ век постепенно се е превърнала в модерна за времето си резиденция за Франсоа І, след това в пищен дворец на краля-слънце. Последните сгради на Лувъра са построени през втората половина на ХІХ век от Наполеон III, а последните детайли по огромния музеен комплекс са завършени през 1989 година и това са известните стъклени пирамиди на Йео Минг Пей, оформящи модерните входове, подходи и фоайета на един от най-посещаваните музеи в света. По време на Революцията, през 1793 г., сградата на Лувъра е превърната в музей, който може да се похвали с една от най-богатите колекция в света. Днес Лувъра притежава около 60 600 кв м изложбена площ, приютяваща над 35 000 експоната. В Лувъра могат да се видят ориенталски, египетски, гръцки, етруски, римски антики, ислямско изкуство, графики, скулптури, живопис. Секцията за живопис на музея включва над 6000 картини, сътворени от периода на Средновековието до Втората република (1848 г). Най-известните шедьоври в колекцията на Лувъра са легендарните древногръцки статуи Венера Милоска и Никея (Победата от Самотраки), робите на Микеланджело („Умиращия роб” и „Бунтуващия се роб”), „Джокондата”, „Портрет на Св. Ана”, „Портрет на Св. Йоан Кръстител” на Леонардо да Винчи, “Сватбата в Кана Галилейска” на Веронезе, „Просякът” на Джузепе Рибера, „Христос на Кръста” на Ел Греко, портрети на инфанти на Веласкес, двадесетте и четири огромни платна на Рубенс, представляващи алегорично сцени от живота на Мария Медичи, френските големи формати, сред които безспорно блестят „Коронясването на Наполеон” на Давид и „Свободата, която води народа” на Дьолакроа. В крилото "Ришельо" на музея могат да бъдат посетени единствените запазени интериори в двореца – апартаментите на Наполеон III. През 2008 г. Лувъра е приел 8,5 милиона посетители. В периода 2001-2008 г. броят на посетителите на музея се е увеличил с 67%.

 

Музей Орсе – помещава се в бившата сграда на гара Орсе, на левия бряг на Сена, срещу градините Тюйлери. Самата сграда може да се нарече първата творба на музея, тъй като е била изградена за Световното изложение през 1900 г. и сама по себе си е прекрасен архитектурен паметник в стил ар нуво, който е скрит зад една монументална фасада в класически стил, хармонизираща с фасадите на Лувъра. Тук е представено изкуството от периода 1848 г. (Втората република) - 1914 г. (Първата световна война). Музеят отваря врати през 1986 г. и приютява колекции декоративно изкуство в стил ар нуво (мебели и предмети за украса), скулптура (Роден, Камий Клодел, Жан-Батист Карпо), живопис (неокласицизъм – Енгр, романтизъм – Дьолакроа, реализъм – Миле, Курбе, барбизонската школа – Теодор Русо, Камий Коро, символизъм – Алфонс Муха, Густав Климт, Одилон Редон и, разбира се, импресионизъм – Мане, Моне, Реноар, Дега, Сезан, Сисле, Берт Моризо, Писаро, Сьора и постимпресионизъм – Синяк, Матис, Тулуз-Лотрек, Ван Гог). Музеят Орсе е рай за любителите на импресионизма. Тук можете да видите „Олимпия” и „Закуска на тревата” на Мане, считани за първите картини на този стил, „Импресия изгрев слънце”, този пейзаж на Моне, представляващ изгрев на пристанището в Хавър, който става кръстник на стила, тук са „Люлката” на Реноар и неговите балове „Бал на село”, „Бал в града”, „Бал в Мулен дьо ла Галет”, тук са вариантите на френетично рисуваната от Моне катедрала, балерините на Дега и монмартърските пейзажи на Ван Гог...

 

Музей Оранжери – нарича се по този начин, тъй като се помещава в оранжерията на градините Тюйлери, построена е през 1852 г. Когато през 1920 г. Клод Моне дарява на държавата великолепния си цикъл картини „Лилиите”, именно той избира те да бъдат поместени в Оранжерията. Той лично надзирава ремонтните работи по преустройството й, които приключват през 1927 г., когато музеят е официално открит. Освен Моне, тук могат да се видят и творби на други представители на импресионизма и постимпресионизма – Сезан („Закуска на тревата”), Матис („Трите сестри”), Пикасо – („Прегръдката”), Реноар („Момичета на пиано”), Сисле, Модиляни и др.

 

Музей Гревен – открит е през 1882 г. с идеята хората да могат да „видят с очите си” известните личности от различни епохи, музеят Гревен е един от най-старите восъчни музеи в Европа, който с гордост си съперничи със своя братовчед отвъд Ламанша - Музея на мадам Тюсо. Тук можете да се срещнете с над 300 восъчни скулптури на исторически личности, но и на звездите на нашето съвремие, декори, пресъздаващи епохи или пейзажи, които ни помагат да се потопим по-дълбоко в илюзорната им действителност. Музеят напрекъснато се обогатява с вси по-нови фигури на известни личности от нашето съвремие. Запомнящ е и декорът на „Двореца на миражите”, създаден за Световното изложение през 1900 г.


 


Музей Роден – сградата е построена в началото на ХVІІІ век, намира се сред прекрасен парк. През годините е имала различни предназначения, но основно е служила за хотел, в който са отсядали редица известни личности, тъй като собствениците му са били с благороднически произход. През 1911 г. държавата купува зданието и част от прилежащия парк, а скулпторът Роден предлага да подари колекцията си, ако там му бъде посветен музей. Проектът напредва бавно, тъй като изкуството му тогава е било неразбрано и се е считало за „неприлично” и скандално. Музеят отваря врати през 1919 г., непосредствено след Първата световна война, но и близо 2 години след смъртта на Роден, който дарява безвъзмездно всичките си колекции, снимки и архиви, пълното си творчество – скулптури и рисунки. Тук можете да видите „Мислителят”, „Гражданите на Кале”, „Целувката”, бюстовете на Балзак, на Виктор Юго, както и творби на Камий Клодел.

 

Музей Пикасо – помещава се в сграда от ХVІІ век (L'Hôtel Salé), класифицирана като исторически паметник в квартала Маре, приютяващ най-старите аристократични резиденции на Париж. Музеят отваря врати през 1985 г. и съдържа най-богата колекция на автора, като покрива всичките му периоди. Освен негови лични творби, тук могат да се видят и произведения от личната му колекция – африканско изкуство, Сезан, Матис, Миро и др. Музеят затравя врати през 2010 г. за реставрация, която се очаква да продължи поне 24 месеца.

 

Музей Карнавале – музей на историята на Париж, който е един от малкото безплатни музеи във френската столица. Отваря врати през 1890 г. Намира се в сърцето на квартала Маре и се помещава се в две сгради, свързани посредством коридор. Сградите са строени през XVI век и са с дълга и интересна история. Тук от 1677 до 1696 г е живяла и поддържала своите културни салони Мадам дьо Севинье. Музеят Карнавале съхранява цялата история на Париж, от праисторически времена до ден днешен. Живопис, скулптура, мебели, гравюри, документи, макети и предмети от бита, реконструкции на вътрешния дизайн на парижки къщи през различни исторически периоди - всичко това превръща музея Карнавале в един от най-живите и най-очарователни музеи на Париж.

 

Музей Виктор Юго – едно от жилищата на големия писател, превърнато в музей. Намира се на втория етаж на една прекрасна сграда на най-стария монументален площад на Париж, „Плас де Вож”. Тук Виктор Юго живее със семейството си от 1832 до 1848 г. Музеят е открит през 1902 г. по повод стогодишнината от рождението на титана на френската литература. В него са изложеи монографии, графични творби, ръкописи на Юго, оригинални издания на творби на писателя, живописни и скулптурни творби, свързани с живота на Юго и семейството му, щампи, фотографии, капикатури, мебели.

 

Пантеонът – масивен неокласически монумент в центъра на Париж. Построен е през ХVІІІ век като църква на мястото на старата базилика, посветена на Светите апостоли Петър и Павел и основана от Кловис през 507 г. Днес призванието му е да отдава дължимите почести на великите французи и да припомня събитията, белязали историята на Франция. Различните му предназначения, декорациите му, надписите и символите, които можем да открием тук, ни позволяват да проследим някои от основните етапи по пътя на формирането на френската нация. На фасадата на църквата със златни букви е изписано „На великите мъже от благодарната родина”. В Пантеона днес се намират гробниците на 71 французи (философи, писатели, учени, политици, военни), сред които само една жена, Мария Кюри, които Франция почита като имащи изключителен принос за прогреса не само на страната, на и на човешката цивилизация. Тук са погребани Волтер, Жан-Жак Русо, Виктор Юго, Емил Зола, Александър Дюма, Андре Малро, Луи Брайл (създателят на азбуката за незрящи), Пиер и Мария Кюри и др. Тук може да се види Махалото на Фуко, поставено през 1851 г. То представлява 27 килограмова сфера, закачена на стоманено въже, дълго 67 м. На дъното на сферата има метален шип, който очертава движението на махалото по посипания с пясък под.

 

Светият Параклис – построен е от неизвестни майстори през 1248 г. по заповед на Людвик ІХ, по-известен във Франция като Свети Людвик, в двора на тогавашния кралски дворец. Църквата е замислена като хранилище на реликви – построена е, за да съхранява трънния венец на Исус и част от кръста, на който е разпнат Спасителя. Тя е прекрасна илюстрация на архитектура в готически стил. Въпреки разрушенията през вековете, църквата е реставрирана и запазена - огромните витражи, богато украсените скулптури, живописните керамични декори са изключително впечатляващи. Светият Параклис е втората във Франция църква по богатство на готически стъклописи след катедралата в Шартър. Тук, по огромните островърхи прозорци на двата етажа на постройката, изписани с хиляди сцени от Стария и Новия завет, посетителят има изключителната възможност да се наслади на изкуството на готическата стъклопис във Франция. Светият Параклис представлява единен комплекс със Консиержери – Пале дьо ла Сите – административен и събеден орган от времето на Капетингите.

 

Консиержери – част от първия кралски дворец в Париж – Пале дьо ла Сите, превърната в затвор през 1370 г. По време на Революцията стотици аристократи, а по-късно и революционери са заключвани зад стените му и в последствие осъдени набързо от революционния съд и изпратени на гилотината. Оттук са тръгвали каляските, отвеждащи своите известни пътници към гилотините по парижките площади. Най-известната му „обитателка” е кралица Мария-Антоанета, затворена тук през 1793 г. Поради тази причина, въпреки прекрасния си вид на средновековен замък, придаващ неповторим характер на изгледа от десния бряг на Сена към Ситето, Консиержери до днес е запазила за парижани своята мрачна слава и названието „предверие на гилотината”.

 

Музей Клюни – музей на Средновековието, който се намира се в сърцето на Латинския квартал. Сградата на музея представлява манастир, построен от абата Пиер дьо Клюни през ХІV век, на мястото на руините от стари римски бани и се счита за най-старата сграда в Париж. В самия край на XVI век сградата е основно реновирана от тогавашния абат Жак д’Амбоаз и придобива днешния си вид. През 1833 г. в Клюни се настанява да живее Александър дю Сомерар, богат колекционер на предмети на изкуството от Средновековието и Ренесанса, след смъртта на когото държавата откупува сградата и колекцията и установява тук музея на Средновековието. Колекцията на музея илюстрира ежедневието и артистичния живот от епохата на Средновековието. Тук са изложени множество ценни предмети, като безспорният лидер сред тях е най-известните от тях са прекрасният гоблен „Дамата с Еднорога” (фламандски гоблен от XV-XVI век, състоящ се от шест части), запазените и реставрирани римски терми от І век с колоната на Юпитер, дървени и каменни скулптури от периода XII-XIII век (сред които главите на царете от Галерията на царете от фасадата на катедралата „Нотр-Дам”), стъклописи, миниатюри, изделия от слонова кост, ключове, монети и различни инструменти.

 

Инвалидите – военно-исторически музей, който се помещава в една от най-мащабните сгради на Париж, построена по времето на краля-слънце, Людвик XIV, за да приютява многобройните войници, които се завръщали инвалиди от войните му и, останали без средства, били принудени да просят. Сградата на Инвалидите е служила за хоспис, болница, казарма, манастир, а днес приютява един от най-богатите военно-исторически музеи в света. В Инвалидите има две църкви, в които са погребани много от известните френски военоначалници. В църквата със златното кубе на Инвалидите се намира гробът на Наполеон.

 

Музей на първобитното изкуство на Африка, Азия, Океания и Америка „Ке Бранли” (Quai Branly). Намира се в непосредствена близост до Айфеловата кула. Това е най-новият музей на Париж, открит през 2006 г. и представляващ амбициозен проект, започнат през 1999 г. под патронажа на президента Жак Ширак. Музеят „Ке Бранли”, дело на световноизвестния френски архитект Жан Нувел, предизвика истинска сензация със смелото си архитектурно решение и покритата с жива зеленина фасада. Целта на музея е да събере и покаже по нов начин древната култура и цивилизация на Африка, Азия, Океания и Америка, като запази духа на културите. Именно поради това тук високите технологии и материали са съчетани с древния източен мистицизъм и шаманството, като цялата вътрешна експозиционна площ е подчинена на земни и естествени форми. В постоянните изложбени галерии са изложени 3500 предмета, между които страховити маски от Гана, дървена скулптура от Ангола, ритуални обекти от Папуа-Нова Гвинея, бойно оръжие от Китай, накити от Мароко и Афганистан, ескимоски дрехи от Аляска. Автентичната атмосфера в музея се дължи и на озвучаването – тихи звуци, думкане на барабани, леки подвиквания и песни, както и на реалистичните прожекции, които се движат върху стъклата на витрините и пренасят посетителите в други светове.

 

Музей на Монмартър – кварталът е известен още като „квартала на художниците”, който се оформя като център на парижката бохема през средата и края на на ХІХ век, когато тук се заселват худажниците, непризнати в академичните среди, които правят своята революция в живописта и поставят основите на стила импресионизъм, който става родоначалник на модерното изкуство. Оттогава та чак до наши дни хълмът Монмартър е предпочитано място за живот и отмора за артистичната бохема. - художници, писатели, поети, журналисти, артисти, певци са живели и живеят и днес в резиденциите на квартала. Музеят представя колекция от творби на различни автори, посветени на Монмартър – картини, фотографии, плакати, ръкописи. Правят се и временни изложби на творци, живели в Монмартър.

 

Музей на Марината – открит през 1943 г., води началото си от колекция на Людвик ХV. Представени са основно макети на кораби от различни епохи, оръжия и униформи на военноморските сили. Най-голям интерес представляват тържествената ладия на Наполеон и богато украсена част от галерата Ла Реал на Луи ХІV.

 

Пти Пале (в превод "малкият дворец") – един от малкото безплати музеи в Париж. Сградата, която се намира на Шан-з-Елизе, е построена по повод на световното изложение през 1900 г., преустроена е в музей през 1902 г. Тук се помещава музеят на изящните изкуства на Париж. Интерес тук представляват колекцията на холандската школа (най-известни експонати от нея са „Автопортрет” на Рембранд и „Отвличането на Прозерпина” на Рубенс), гравюри, предмети на изкуството от Ренесанса и Средновековието, гръцки и римски антики, творби на френското ренесансово и модерно изкуство, колекция на фотографското изкуство и не на последно място колекция от икони, сред които и прекрасни български образци.

 

Музей на модерното изкуство – открит е през 1947 г., а от 1977 г. се помещава в центъра Бобур или Жорж Помпиду. Представени са произведения на модерното и съвременно изкуство на ХХ и ХХІ век от различни школи и течения – фовизъм (Матис), кубизъм (Брак и Пикасо), абстрактно изкуство (Василий Кандински), сюреализъм (Дали, Магрит, Макс Ернст), поп-арт (Анди Уорхол).

 

Музей на модата и текстила – къде, освен в столицата на модата, може да се види такъв музей? Открил врати за публиката през 1986 г., той е резултат от сливането на колекциите на Музея на декоративното изкуство и на Френския съюз на изкуството на костюма. Съдържа над 80 000 експоната – костюми, аксесоари, текстил, мебели, предмети на изкуството, керамика, стъкло, гоблени. Могат да се видят като експонати част от колекциите на известни френски дизайнери – Кристиан Диор, Кристиан Лакроа, Пако Рабан, Ив Сен Лоран и т.н.

 

Музей на декоративното изкуство – отваря врати за публика през 1905 г. Могат да се видят над 6000 експоната от Средновековието до съвременния дизайн на мебели, стъкло, керамика, тапети, скулптури.

 

Парижките катакомби – това са бивши подземни кариери от ХVІІІ век, съединени помежду си с тунели и проходи, с обща дължина до 300 км и дълбочина до 20 м. Използвани са като костница при претрупването на гробищата в Париж. Тук се намират останките на близо 6 млн души.

 

Музей Кюри – открит е през 1992 г. и представя историята на семейство Кюри, на радиоактивността и нейните първи приложения в медицината. През последните години се налага и като експозиция за история на науката.

 

Музей на виното – помещава се в стари изби от ХV век, които са произвеждали вино за Луи ХІІІ. Открит е като музей през 1984 г. Свидетелства за богатството и разнообразието на френските достижения в областта на енологията чрез експозицията на инструменти и предмети, отнасящи се до работата по лозята и виното.



НИЦА

 

Музеят Матис – след смъртта на големия френски художник Анри Матис (1869-1954), неговата вила в Ница бива превърната в музей. Матис идва на Ривиерата, за да се лекува от бронхит, но се влюбва в климата и красотата на Ница и остава там до смъртта си. Колекцията на музея съдържа 68 живописни творби и характерните за неговото творчество колажи от рязана хартия, 236 рисунки, 218 гравюри, 57 скулптури, 95 фотографии, както и 187 предмета, принадлежали на художника.

 

Музеят Шагал – Марк Шагал (1887-1995), един от най-големите художници на XX век, решава да основе в Ница своя музей още преживе. Той смята, че тук посетителят ще намери мир и спокойствие. Именно затова той събира в този музей седемнайсетте си платна с библейска тематика. Шагал е дълбоко религиозен и в творбите си представя своето тълкуване на библейски сцени. Тук могат да се видят още акварели, графики и скици на художника.

 

Музеят Масена е разположен в красива вила, чиито собственици – фамилията Масена – подаряват на Ница при условие, че там бъде основан регионален исторически музей. В музея може да намерите примитивно изкуство, църковна украса, италианско, фламандско изкуство, оръжия от XIV до XVIII век, бижута, керамика, източни костюми, макети на града, акварели на художници от Ница.

ТОП ОФЕРТИ! Тунис ЕГИПЕТ

Дестинации