МУЗЕИ В ИТАЛИЯ

За информация
02 980 44 59 / 0884 47 30 34 / 0887 76 45 57

M Принтирай
Описание

МУЗЕИ В ИТАЛИЯ

 

 


РИМ

 

Римският форум е разположен между Палатинския и Капитолийския хълм. Първоначално местността е била блатиста, често наводнявана от водите на река Тибър. През VII век пр.н.е. мястото е пресушено и все повече хора се заселват между двата хълма. Постепенно тук се оформя центърът, около който Древен Рим се развива и процъфтява. Форумът е средище на търговията, религията, културата, съдебната система. Сред най-значимите монументи, сгради и руини са: Храмът на Ромул, Храмът на Веста, Храмът на Венера и Рома, Храмът на Цезар, Арката на Тит, Ростра (трибуната, от която политиците изнасяли речите си на римските граждани), Курия (мястото на Римския сенат), базиликата Юлия, базиликата Емилия и др.

 

Колизеумът е най-големият амфитеатър в Римската империя и един от шедьоврите на римската архитектура и инженерство. Строежът му е започнат от император Веспасиан през 72 г. и завършен през 80 г. от неговия син - Тит, с размери 189 м дължина, 156 м ширина и 48 м височина. Колизеумът се издига на мястото на изкуственото езеро на Нерон, част от неговата резиденция „Domus Aurea“. Според една от версиите произходът на името идва от огромните размери на постройката - на латински език „colossus” се превежда като „великан”. Друга версия предполага, че името идва от гиганстаката бронзова статуя на Нерон, която се е намирала наблизо. Римският амфитеатър разполага с 50 000 места и на неговата арена са се провеждали различни събития: битки между животни, убиване на затворници от животни и други екзекуции, военноморски войни чрез наводняване на арената и битки между гладиатори. Според изследвания в тези зрелищни игри са загинали около 500 000 души.

 

Палатинският хълм e люлката на Рим, той е един от седемте хълма на Древен Рим. Издига се между Императорските форуми и Циркус Максимус до 51 м надморска височина. Според преданието тук е основано първото поселище на Рим в средата на VIII век пр.н.е. Тогава хълмът е ограден с крепостни стени и през следващите векове е застроен с храмове и култови сгради. Палатинският хълм се превръща в любимо място на аристокрацията, където патрициите издигат разкошните си палати. В края на I век пр.н.е. първият римски император, Октавиан Август, построява тук своя дворец (Domus Augustana), за да подчертае приемствеността в историята на Рим. Хълмът запада в края на III и началото на IV век, когато се премества и императорският двор. В края на XIX век тук започват планирани археологичеки разкопки. Днес той е обширен археологически комплекс под открито небе с над 45 обекта – руини на храмове, палати, древни урбанистични комплекси. Сред тях най-голям интерес събуждат останките на Дома на Август със запазените стенописи и богата мраморна украса.

 

Капитолийските музеи се намират на площад „Кампидольо”, на върха на Капитолийския хълм. Внушителният музеен комплекс се помещава в сградите на три дворци - Palazzo dei Conservatori, Palazzo Nuovo и Palazzo Senatorio. В тях се съхраняват образци на римската култура от различни периоди, между които са произведвения като статуята на вълчицата с Ромул и Рем, „Момчето с тръна”, папа Урбан VIII от Бернини, конната статуя на Марк Аврелий. Пинакотеката (художествената галерия) притежава творби на художници като Веласкес, Тициан, Ван Дайк, Гуидо Рени, Караваджо. В една от парадните зали на Капитолийските музеи през 1957 г. е подписан Римският договор, който поставя началото на Европейския съюз.

 

Циркус Масимус (Circus Maximus) е най-големият от шестте стадиона за конни надбягвания в Древен Рим, разположен на обширен равнинен терен между Палатинския и Авентинския хълм. Още през VI век пр. Хр. тук се провеждат надбягвания с колесници и се изграждат първите дървени структури на Циркус Максимус. От II век пр. Хр. започва и строежът на каменна постройка, завършена и украсена с мрамор по волята на Гай Юлий Цезар през 46 г. пр. Хр. През следващите векове стадионът се разширява и достига огромни размери – елипса с дължина 621 м, ширина 118 м и капацитет 250 000 - 300 000 зрители. Тук се организират конни надбягвания, морски битки, като за целта пистата е пълнена с вода от Тибър. През средновековието сградата е използвана като каменна кариера и е напълно унищожена. Днес това е едно от най-просторните празни пространства в центъра на Рим, около което минава интензивно автомобилно движение. Използва се за концерти, политически и синдикални митинги, обществени празници и веселия.

 

Пантеонът (в превод от гръцки език „храм на всички богове”) е най-добре запазеният монумент от императорския Рим. Първоначално езически храм, посветен на боговете и превърнат по-късно в християнска църква, той се смята за образец на класическата архитектурна хармония. Това се дължи най-вече на идеалните му пропорции - височината и диаметърът са равни. Особен интерес предизвиква отворът в тавана, наричан на латински „окулус”, с диаметър 9 м. Освен с алюзията за око, врязано в Космоса, той е единственият източник на светлина и въздух в сградата (ако не се брои входът). Пантеонът е издигнат от императора философ Адриан през 118-125 г. на мястото на по-ранна постройка. Днес той е една от най-важните гробници на града. Тук са погребани художникът Рафаело, както и италианските крале Умберто I и Виктор Емануил II.

 

Вила Боргезе е един от прекрасните дворци на римската аристокрация. Първоначално архитектът Мартино Лонги строи сградата за виден испански кардинал, но през 1605 г. кардинал Боргезе (папа Павел V) купува двореца, за да отпразнува избирането си за римски папа. По-късно дворецът преминава в ръцете на неговия племенник – кардинал Шипионе Боргезе, на който дължим великолепната колекция от предмети на изкуството. Както градините към вила Боргезе, така и колекциите, са претърпели много промени от XVII век насам. През 1902 г. вилата и паркът към нея са продадени на италианската държава. Склуптурната колекция на приземния етаж съдържа някои световноизвестни произведения като прекрасната скулптура на Канова „Паолина Боргезе” (Полин Бонапарт, сестрата на Наполеон), както и трите изключителни творби на Бернини „Давид”, „Аполон и Дафне”, „Плутон и Просперина”, които са били изваяни, когато римският гений е бил едва 25 годишен. В художествената галерия (пинакотеката) към вилата са изложени някои от най-известните художници в западноевропейската живопис – Белини, Кореджо, Фра Бартоломео, Пинтурикио, Рафаело, Рубенс, Тициан и Веронезе, Ботичели.

 

Ватиканските музеи са огромен музеен комплекс, част от Двореца на Ватикана. Състои от 11 музея, разпределени в 5 галерии и приблизително 1400 зали и параклиси, които приютяват колосалната колекция от произведения на изкуството на римските папи. Сред тях не бива да се пропускат Египетският музей, Музеят „Киарамонти” с прочутата скулптура „Аполон Белведерски” (мраморно копие от римската епоха на древногръцка бронзова статуя) и скулптурната група „Лаокоон”, дело на неизвестен древногръцки майстор. В дългата Галерия на картите са представени 40 топографски карти, изобразяващи владенията на Италия и Църквата през 80-те години на XVI век. Четирите зали на Рафаел са изписани от големия ренесансов художник по поръчка на папа Юлий II през 1508 г. В музея на пинакотеката изключителен интерес представляват картините на Рафаел „Коронясването на Богородица”, „Мадоната от Фолиньо”, „Преображение”, както и „Св. Йероним” на Леонардо да Винчи и „Свалянето от Кръста” на Караваджо. Независимо от изключителните богатства в колекциите на Ватикана, най-голям интерес предизвиква Сикстинската капела. Тя е служела за личен параклис на римските папи. Тук до днес заседава Конклавът на кардиналите при избора на нов папа. През 1508 г. Микеланджело изписва тавана на капелата, чиято площ надвишава 3000 кв м. Основна тема на произведението му е историята на човечеството преди Христос и Сътворението на света. Открояват се сцените на сътворението на Слънцето, Луната, Адам и Ева, отделянето на водата от земята, на мрака от светлината, първородния грях, изгонването от Рая, жертвоприношението, пиянството на Ной и др. 20 години по-късно, папа Климент VII поръчва на Микеланджело да изографиса и „Последния съд”, една от най-красивите творби на художника, отнела му повече от 6 години. По изписването на този изключителен параклис са работили още много други ренесансови майстори като Пиетро Перуджино, Ботичели, Доменико Гирландайо, Козимо Росели, Пинтуричо и др.

 

Кастел Сант Анджело е разположен на брега на река Тибър, недалеч от Ватикана и е построен като мавзолей на римския император Адриан (117-138). От средата на VI век сградата е превърната в крепост с ключова военна позиция към Рим и в продължение на почти 1000 години е убежище за много папи по време на война или обсада. Името на крепостта е свързано с голямата чумна епидемия от 590 г. Тогава папа Григорий Велики вижда един ангел на върха на крепостта да прибира меча в ножницата си и приема това като Божи знак, че страшната болест скоро ще отшуми. Той построява параклис на мястото на видението и поставя статуята на ангела. Така крепостта става известна като „крепост на Светия ангел”.

 

Виа Апия Антика е един от най-добре запазените римски пътища, наречен от римляните „Царицата на пътищата”. Строителството му започва през 312 г. пр.н.е. от цензора Апий Клавдий. В началото пътят свързвал Рим с близките Албански възвишения, а по-късно достигнал пристанището в Бриндизи (Южна Италия), откъдето по море се осъществяват връзките с Гърция и Изтока. Това определя и първостепенното му стратегическо и търговско значение. Виа Апия е значимо инженерно постижение и става модел за изграждането на огромната пътна мрежа на римската империя. Трасето е праволинейно, пътното платно е широко 4,10 м, а отстрани има и тротоари за пешеходците. Почти веднага край него започват да се строят първите гробници на знатните фамилии Сципионе, Метела, Каталина. Християните продължават традицията, като изграждат внушителни катакомби. С времето около Виа Апия се издига почти непрекъсната редица от разнородни по форма гробници, семейни или колективни катакомби. С падането на Римската империя, пътят постепенно запада и все по-рядко се използва. През XVIII век е възстановен, а днес първите 18 км до Рим са включени в защинена зона - регионален парк. Туристите могат да се разхождат в зоната пеша или с велосипед, разглеждайки античните паметници: гробниците, катакомбите и църквите, построени край тях, циркът на Масенций и много други старини.

 

Християнските катакомби са антични подземни групови гробници, използвани в първите столетия от Новата ера, от евреи и християни, преследвани от властта. Катакомбите са издълбани в туфа на терени, извън крепостните стени на Рим, тъй като погребенията в рамките на града били забранени. Те се състоят от множество подземни галерии-тунели, издълбани едни под други, като тези в най-горния пласт са най-старите. От V век практиката да се погребват християни тук отмира, но поклонничеството в чест на мъчениците и светците продължава и през следващите столетия. Около Рим днес са известни 40 катакомби, разположени покрай главните пътища. Най-голям туристически интерес представляват катакомбите край Виа Апия - Катакомбата на Свети Калисто с криптата на папите от III век, криптата на Света Цецилия и Залата на тайнствата с богати декорации, Катакомбите на Домитила, където са погребани знатни римски аристократи християни от фамилията на Флавиите, Катакомбите на Свети Себастиян – с гробницата на светеца, множество крипти и църква, посветена на него. Малката църквичка „Quo Vadis” е сред местата, които не бива да се пропускат. Според легендата на мястото, където е издигната тя, Свети Петър, по време на гоненията срещу християните на император Нерон, бягайки от Рим, среща възкръсналия Христос. Апостолът пита своя учител: „Domine, Quo Vadis?” („Къде отиваш, Господи?”) и получава отговора: „Отивам в Рим, за да ме разпнат отново”. Това подсказало на Свети Петър, че Божията воля е да се върне в Рим и да умре достойно за Христовата вяра. Свети Петър е разпнат на кръст през 64 г., като по негово желание е разпънат надолу с главата, за да се разграничи неговото разпятие от Разпятието на Христа.

 

В Рим има над 350 църкви, от които стотици са с историческо и културно значение. Четири са папски базилики - „Свети Петър”, „Сан Джовани ин Латерано”, „Санта Мария Маджоре”, „Сан Паоло фуори ле Мура”, управлявани от Ватикана и притежават папски престол, както и свещени порти, отваряни само през юбилейните за католическата църква години (последната е била през 2000 г., а следващата щe е през 2025 г.), през останалото време тези порти са зазидани. Папските базилики привличат многобройни поклонници и туристи. И четирите са паметник на ЮНЕСКО:

 

Базиликата „Свети Петър” във Ватикана е главният храм на католическата църква. Тя "затваря" грандиозния едноименен площад в папската държава. Издигната е на гроба на Свети Петър, където през IV вeк император Константин Велики построява първата величествена базилика. Във втората църква, изградена на това място през 800 г, папа Лъв III коронясва Карл Велики за император на Свещената германска римска империя. През периода на контрареформацията папите решават да бъде изграден нов храм на същото място като свидетелство на могъществото на католическата църква. Настоящата църква с внушителни размери, строена през периода 1506-1667 г., е значимо архитектурно постижение, чийто купол, дело на Микеланджело се издига над града със своите 136 метра. Поразява разточителната й барокова вътрешна декорация, балдахинът на Бернини – огромна скулптурна творба от бронз – монументален символ на гробницата на Свети Петър, множеството художествени шедьоври, сред които се откроява изящната „Пиета” на Микеланджело.

 

Катедралата „Сан Джовани ин Латерано” се намира в близост до църквата „Сан Клементе” и Колизеума. Изградена върху базилика, построена от император Константин Велики през IV век и е многократно преустройвана. Била е седалище на множество църковни събори през вековете. Днес базиликата, посветена на Св. Йоан Кръстител и Евангелист е главната катедрала на град Рим. Зад бароковата си фасада, грандиозният храм съхранява паметта на хилядолетната си история.

 

Катедралата „Санта Мария Маджоре” се намира се в близост до гара Термини и недалеч от Колизеума. Изградена през V век, в нея се съхраняват великолепни мозайки от това време и представляват едни от най-ранните в християнски мозайки Рим. Тук папа Адриан II приема славянските просветители Св. Св. Кирил и Методий, на които в базиликата е посветен параклис. Редица папи допринасят за разрастването и украсата на един от най-почитаните храмове в Рим. На площада пред църквата се издига огромна древноримска мраморна колона от базиликата на Масенций със скулптура на Богородица.

 

Катедралата „Сан Паоло фуори ле Мура” (в превод „Свети Павел извън крепостните стени”) се намира на пътя, водещ към пристанището на Рим – Остия и е издигната през IV век на гроба на Свети Павел. След пожар през XIX век е изцяло обновена и днес е най-голямата в Рим след базиликата „Свети Петър” във Ватикана. Огромният комплекс притежава елегантен манастирски двор, пинакотека и Капела на реликвите.

 

Базиликата „Сан Клементе” е една от най-древните базилики в града, построена през IV век, в памет четвъртия поред папа, Свети Климент. Тук почиват неговите мощи, пренесени от Крим от светите братя Кирил и Методий. В подземията на базиликата може да се добие представа за много от етапите на строителната история на Рим. В най-ниската част са открити и отворени за посещение остатъци от езически митреум от II век с олтар на бога Митра. Сред забележителностите са и автентични стенописи от периода IX-XI век. През 1084 г. „Сан Клементе” е разрушена по време на нашествие на норманите (викингите), но в началото на XII век папа Паскал II я възстановява напълно. Днес в един от параклисите до олтара се намира известната картина, изобразяваща папа Адриан II, който посреща Кирил и Методий в базиликата „Санта-Мария Маджоре” и освещава славянската азбука и написаните на нея книги. Базиликата е място за поклонение за българите и за всички славянските народи, тъй като тук е погребан и Свети Кирил.

 

Църквата „Сан Пиетро ин Винколи” (в превод „Свети Петър в окови”) се намира в близост до Колизеума. Църквата е построена през V век и преустроена през XV-XVI век.

В църквата се съхраняват като реликва веригите, в които е бил окован Св. Петър преди мъченичеството му. Най-голям интерес предизвиква излъчващата могъщество мраморна скулптура на Микеланджело „Мойсей”, един от върховете в творчеството на гения.

 

Църквата „Сан Луиджи деи Франчези" е сгушена в бароковото сърце на Рим, близо до Пантеона и Пиаца Навона. Намира се недалеч от Палацо Фарнезе, един от най-прекрасните дворци в Рим, в който от вече повече от столетие се помещава Посолството на Франция. Църквата е построена през XVI век като национална църква на французите живеещи в Рим и е посветена на канонизирания за светец френски крал Свети Людвик (Сен Луи). Перлите на вътрешната украса на храма са параклисът на Света Цецилия, изписан от Доменикино и най-вече параклисът на Свети Матей, изписан от Караваджо. Тези стенописи се считат за един от върховете в творчеството на неспокойния бароков гений и будят огромен интерес.






МИЛАНО

 

Миланската катедрала (Duomo di Milano) се намира на централния площад в Милано - Piazza del Duomo. Строежът й е колосален за времето си - 108 метра височина, 158 метра дължина и повече от 3500 скулптури по зданиeто. Той продължава от 1386 г. до 1820 г. и съдържа елементи от различните стилове, които са били актуални в течение на няколкото столетия - от готика през барок и неоготика. Крайният резултат е зашеметяващ – създава се впечатление, че храмът е изработен от фина мраморна дантела. Днес това е четвъртата по големина църква в света след „Св. Петър” в Рим, „Св. Павел” в Лондон и катедралата в Севиля. Типични за интериора на катедралата са хармоничността и единството на всички детайли. Атракция е статуята на християнския мъченик Свети Вартоломей, чиято кожа била съдрана. Скулптурата е дело на Марко д’Аграте през 1562 г. и единодушно се приема от специалистите като образец за изобразяване на човешката анатомия. Всеки желаещ може да се изкачи до покрива на катедралата - пеш или с асансьор, откъдето се открива гледка към целия град. Всяка неделя тук се отслужва меса, която събира католици от цяла Италия.

 

Галерия Виктор Емануил II (Galleria Vittorio Emanuele II) свързва Пиаца дел Дуомо със сградата на оперния театър Ла Скала. Тя носи името на Виктор Емануил II, обединителят на италианските земи и пръв крал на Италия. Постройката на галерията е изключително оригинална - централната й част е във формата на многоъгълен кръст, който пресича страничните галерии, и е покрита с купол от стъкло и желязо. Тя е открита тържествено на 1 януари 1878 г. и днес продължава да бъде културен и туристически център на града - тук се намират най-известните книжарници, бутици, кафенета и ресторанти.

 

Театърът Ла Скала (Teatro alla Scala) се намира в близост до галерията Виктор Емануил II и Миланската катедрала. Скромната неокласическа сграда е построена по проект на архитект Джузепе Пиермарини през 1776-1778 г. на мястото на църквата Санта Мария дела Скала, откъдето идва и името й. До началото на XIX век тук се провеждат различни събития - балове, драматични постановки, куклени представления. След 1830 г. театърът става най-популярната оперна сцена в Италия и място за премиери на оперни композитори като Винченцо Белини, Джузепе Верди, Джакомо Пучини. Днес трупата на Ла Скала е сред най-елитните в света. На сцената на оперния театър се изявяват и световно известните български оперни певци - Илка Попова, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Мариана Пенчева, Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Калуди Калудов и др. Отворен за посещение е музеят към театъра, където любителите на операта могат да се потопят в историята на изкуството и ролята на Италия в неговото развитие.

 

Замъкът крепост Сфорцеско (Castello Sforzesco) днес се намира в центъра на Милано, макар че, когато започва строежът му (през XIV век век) е бил в покрайнините на града. Първоначалният замисъл е да служи за защита от различни нападения, но много скоро той се превръща в един от най-красивите дворци в Северна Италия. Завършен е през 1466 г. и носи името на фамилията, управлявала най-дълго града и допринесла много за развитието му – Сфорца. Силно впечатление правят двете големи кръгли кули, разположени симетрично в двата края на предната фасада на замъка. Върху декорацията на замъка Сфорцеско са работили творци като Браманте и Леонардо да Винчи. През годините той често сменя своите собственици в зависимост от историческите събития - бил е в испанско, френско и австрийско владение, като е използван предимно за военни цели. По време на Втората световна война (1939-1945), подобно на редица други паметници, сериозно е пострадал, но бива възстановен със средствата на италианската общественост, богати местни магнати и миланската община. Днес замъкът е превърнат в съвременен музей на ломбардското изкуство, където могат да се видят редица шедьоври на творци като Микеланжело и Леонардо да Винчи.

 

Стенописът „Тайната вечеря” (L'Ultima Cena) се намира в трапезарията на манастира „Санта Мария деле Грацие”. Леонардо да Винчи започва произведението, считано за връх в неговото творчество, през 1496 г. по поръчка на управляващия Милано Людовико ил Моро. Бавната и изпълнена с тайнственост работа над стенописа се превръща в легенда. Използваната техника на рисуване – с темперни бои (по принцип се рисува с маслени) върху двуслойна гипсова основа, се оказва много неустойчива във времето и само няколко години след завършването й тя започва да се руши. Положени са огромни усилия за нейното реставриране. Последните опити продължават 21 години. Оказва се, че „Тайната вечеря” не може да бъде преместена на друго място, за да се съхранява по-добре и затова трапезарията е преобразувана в затворено и климатизирано пространство. Достъпът е ограничен – резервациите се правят поне месец преди визитата, а посетителите могат да останат пред стенописа едва 15 минути.

 

Пинакотеката Брера (Pinacoteca di Brera) предствлява една от най-богатите галерии за древно и модерно изкуство в Италия. Тя се намира в миланския квартал „Брера”, на едноименната улица под номер 28. Галерията е разположна в красив бароков дворец от XVII век, в който посетителите могат да открият още библиотека, Художествената академия, Миланската ботаническа градина и обсерватория. Пинакотеката предлага на посетителите 38 зали с картини, подредени по художествени школи (Венецианска, Тосканска, Ломбардска) и в хронологичен ред. Тук могат да се видят произведения на творци като Джовани Белини, Сандро Ботичели, Караваджо, Рафаел, Рубенс, Тинторето и много други.


 




ВЕНЕЦИЯ

 

Дворецът на дожите - когато френският крал Анри IV видял двореца на дожите, той възкликнал: „Ако не бях крал на Франция, щях да си пожелая да бъда дож на Венеция”! Дворецът на дожите е един свят, чиито богатства, мистерии и романтика не биха могли да бъдат разкрити с една визита, но нали с нещо все пак трябва да се започне... В миналото дворецът е бил седалище на управителя на Венецианската република, понастоящем е паметник на архитектурата и изобразителното изкуство. Сградата е един от най-блестящите представители на готическия стил в Европа. Посещавайки залите в двореца – Алената зала, Залата на картата и на щита, Залата на философите, Залата на Съвета (в която се намира голямото платно на Тинторето „Рай”), можете да добиете представа за начина, по който са живели и управлявали дожите, да се запознаете с редица произведения на изкуството на Тициан, Караваджо, Тинторето, да преминете по моста на въздишките, който свързва дворецът със сградата на затвора от XVI век.

 

Катедралната базилика „Сан Марко” e най-величествената от 129-те църкви на Венеция. Тя се намира на площад „Сан Марко”, в близост до Двореца на дожите, тъй като в миналото е обслужвала само дожа и висшите сановници на републиката. Нейната история започва преди построяването й – през 829 г., когато венециански търговци открадват мощите на евангелиста Марко от Египет и ги пренасят във Вененция. Оттогава светецът е обявен за покровител на града, а три години по-късно е осветена и базилика в негова чест. След пожар през Х век, тя е построена наново, по подобие на църквата “Дванадесетте апостоли” в Константинопол – трикорабна, с пет купола, във византийски стил. В годините на възход на Венецианската република всеки кораб, който акостирал в града, е бил задължаван да дари скъп подарък на катедралата. Сред най-ценните богатства тук е Златният иконостас – „Pala d'Oro”, който можете да видите зад олтара на катедралата. Иконостасът е украсен с повече от 2000 скъпоценни камъка, инкрустирани в злато, и символизира богатството, което хората са получили от Бога. На него са изобразени сцени от живота на Исус Христос, Богородица и Свети Марко. Друго безценно произведение на изкуството е прочутата бронзова квадрига, или скулптурата на 4 бронзови коня, известна като „Венецианските коне”, дело на древногръцкия скулптор Лизип от IV век пр.н.е. Оригиналът се намира в музея на базиликата, а копие е разположено на терасата на „Сан Марко”, откъдето се открива невероятна гледка към площада и лагуната.

 

Музеят Корер носи името на Теодоро Корер – неуморим колекционер на картини, книги, изящни предмети и реликви от Античността. Тази ценна колекция е дарена на Венеция през 1830 г. Тя се обогатява непрекъснато, благодарение на дарения и откупуване на ценности. Чрез разнообразието и пъстротата си колекцията ни повежда на “пътешествие” през историята и изкуството на Венеция. На първия етаж в музея се помещават историческата колекция, бронзовата колекция от Ренесанса, етнографската колекция, а на втория етаж е музеят “Рисорджименто” - художествена галерия, в която се съхранява прочутата “Куртизанка” на Карпачо, както и изключително ценна колекция от предмети на изкуството от слонова кост.

 

Сансовината библиотека е основана през 1536 г. от Джакопо Сансовино. Построена е след решение на Сената и в нея е трябвало да се съберат книгите, които кардинал Бесарионе подарява на Венеция в знак на благодарност за оказаното гостоприемство от града по време на неговия престой. В сградата се помещават постоянна изложба “Книги съкровища”, колекция живопис и скулптури, където могат да се видят творби на Тинторето и Тициан. В специални стъклени шкафове се съхраняват безценни миниатюри, карти на света от XVI век, “Молитвеникът на Гримани” и др.

 

Галерията Академия е най-богатият музей на града, в който се съхраняват уникални произведения на изкуството от периода XIV-XVIII век. Зараждането на колекцията започва със събирането на творби с цел изучаването им от студентите. С времето сбирката е била обогатявана от завещания и покупки. В галерията се съхраняват много от творбите на Джамбелино, Карпачо, Веронезе, Тициан, Тинторето, Венециано и др.

 

Ка д’Оро (в превод "Златната къща) - Човек не може да посети всички дворци по Канале гранде, но Ка д’Оро не бива да бъде отминавана. Дворецът е един от най-прекрасните примери за разцвета на венецианската готика. Той е построен в средата на XV век за знатната фамилия Контарини, като над неговата украса са работили известните венециански майстори братя Бон. Името на двореца произлиза от факта, че бялата мраморна декорация на облицовката била позлатена. През XIX век дворецът е закупен от руския княз Александър Трубецкой за известната балерина Мария Талиони. Тя поверява реконструкцията му на Джовани Батиста Медуна, който свалил златната украса на двореца и разрушил вътрешното готическо стълбище, което било счетено за акт на вандализъм и извършителят бил осъден от венецианците за престъпление. Собственост на различни фамилии, Ка д`Оро е откупена през 1894 г. от барон Франкети, който я реставрира и през 1922 г я дарява на града заедно с голяма колекция – медали, печати, гоблени, фина керамика, старинни мебели. Днес в Ка д`Оро на първия и втория етаж се помещава галерия, носеща името на Франкети. Тук могат да се видят шедьоври на Матеня (“Св. Себастиян”), Карпачо („Благовещение” и „Успение Богородично”), Ван Дайк (“Портрет на младо момиче”), Тициан (“Венера при огледалото”), Филипо Липи (“Раждането на Исус”), Доменико и Джакопо Тинторето, Белини, Сансовино и др.

 

Арсеналът е построен през XI век и е конгломерат от сгради и докове. През XIV, XV и XVI век е бил разширяван според нуждите на града. През 1579 г. e изградена постройка с три отделения, в която се произвеждали всички кораби и необходимиите за тях корабни въжета. Днес в сградата се помещава военноморският музей. Той съдържа 25 000 експоната и дава пълна информация за всички кораби, военна екипировка, котви и плавателни принадлежности. Тук може да се види изключителната колекция от корабни макети, най-интересният от които е „Бучинторо”.

 

Ориенталският музей се помещава на последния етаж в двореца Ca`Pesaro и притежава една от най-големите колекции на ориенталско изкуство в Европа. Колекцията е започната с предмети от пътуванията из далечния Изток на Анри дьо Бурбон в края на XIX век. Тя е дообогатявана от частни лица и фирми дарители. Тук могат да се видят оръжия, флагове и знаменца, предмети от слонова кост, костюми, скулптури, музикални инструменти, тъкани, керамики, редки камъни и статуетки, ракли от Китай, Япония, Индокитай, Индия.

Музеят на Пеги Гугенхайм - Пеги Гугенхайм (1898-1979) е американка, наследничка на огромно състояние, наложила се в Европа като една от водещите фигури в артистичния свят и колекционер на най-доброто от авангардното изкуство на своето време. Венециянският музей на Пеги Гугенхайм е разположен в двореца Вение дай Леони, започнат през 1749 и останал недовършен, който Пеги купува, преустройва и настанява там своите апартаменти и галерията си. През 1976 г., три години преди смъртта си, тя дарява всичко на фондация „Соломон Гугенхайм”, която оттогава стопанисва венецианския музей, редом с този в Манхатън. В колекцията на музея са включени най-различни течения в модерното изкуство на XX век. Кубизмът е представен от Пикасо и Брак, английският модернизъм – от Франсис Бейкън. Сред сюрреалистите, една от големите страсти на Гугенхайм, се открояват творби на Дали, Макс Ернст, Магрит, а също на американците Джаксън Полък, Вилем де Кунинг, Марк Ротко. Едно от най-предизвикателните произведения в галерията е “Градски ангел” на италианеца Марино Марини – статуя на кон с гол ездач, обърната с лице към Големия канал.

 








ФЛОРЕНЦИЯ

 

Галерия Уфици - в този прекрасен флорентински дворец се помещава една от най-богатите колекции на световното културно и художествено наследство. През 1559 г. херцогът на Флоренция Козимо I Медичи възлага на ученика на Микеланджело Джорджо Вазари да построи сграда, в която да събере важните административни служби на флорентинската държава. Той построява и затворения пасаж, известен днес като „коридора на Вазари”, който свързва Уфици и Палацо Векио с намиращия се на около 800 м отвъд река Арно дворец Пити. Наследникът на Козимо I, Франческо Медичи, превръща Уфици в галерия и я отваря за посетители. В основата на тази галерия е семейната колекция от произведения на изкуството на една от най-богатите европейски фамилии, Медичите, събирана няколко века. Последната представителка на фамилията Медичи, Ана Мария, оставя завещание, в което се разпорежда „всички галерии, картини, статуи, библиотеки, бижута и други ценности на Медичите да не бъдат отчуждавани или изнасяни извън столицата или територията на великото херцогство за благото на народа и за стимул на любопитството на чужденците”. Така съкровищата на Медичите и тяхното културно наследство остават завинаги във Флоренция. След залязването на династията колекцията продължава да се попълва. До XVI век тя е показвана единствено по изрична молба на желаещите. Отваря редовно врати за флорентинците и гостите на града през 1765 г. Днес Уфици съдържа стотици шедьоври на майстори като Джото („Мадоната от Огнисанти”), Ботичели („Пролет”, „Раждането на Венера”, „Поклонението на влъхвите”), Леонардо да Винчи („Кръщаването на Христос”), Рафаел („Мадоната с малкия Христо” и „Йоан Кръстител”, „Портрет на папа Лъв Х”), Джорджоне („Изпитанието на Мойсей”), Тициан („Пролет”, „Венера от Урбино”, „Флора”), Фра Филипо Липи („Мадона с Младенеца и ангел”), Караваджо („Болният Бакхус”, „Медуза”, „Пожертването на Исак от Авраам”), Микеланджело („Тондо Дони”), Гуидо Рени, Рубенс, Рембранд („Автопортрет”), Дюрер и много други.

 

Дворецът Пити е най-голямият флорентински дворец. Обликът на днешната сграда се е оформял с течение на векове. Автор на първоначалния проект е Филипо Брунелески, който през 1440 г. започва строежа на тази резиденция за търговеца Лука Пити. Козимо Медичи купува сградата през 1548 г., с което я превръща в част от наследството на фамилията Медичи. През 1564 г. Пити е свързана с Уфици и Палацо Векио чрез „коридора Вазари”. Днес тук се помещават множество музеи на изкуствата и историята от епохата на Ренесанса и Барока, сред които най-известният е галерия Палатина.

 

Галерия Палатина е част от двореца Пити, днес в нейните 25 зали се помещава внушителна колекция от творби на изкуството, събрана от фамилията Медичи. Изложбата е отворена за публиката през 1833 г. и обхваща периода на късния и бароков Ренесанс, „златното време” за самия дворец. Тук могат да се видят прекрасни творби на големите италиански майстори – Рафаел („Велата”, „Видението на Йезекиил”), Тициан („Белла”, „Портрет на Пиетро Аретино”), Веронезе („Покръстването на Христос”), Караваджо („Спящият Купидон”), Тинторето („Портрет на Винченцо Дзено”); но и на известни фламандци - Рубенс („Трите грации”, „Последствията от войната”, ”Четиримата философи”), Ван Дайк (серия портрети на духовници).

 

Галерията Академия се помещава в сградата на Академията за изобразително изкуство на Флоренция от 1784 г. Основните експонати са на религиозна тематика и дело на автори, творили във Флоренция между ХІІІ-ХVІ век, но могат да се видят и гипсови скулптури от ХІХ век, освен това има секция с руски икони. От известно време в галерията има експозиция на стари музикални инструменти от консерваторията „Черубини”. Най-важни експонати обаче са може би най-известните творби на великия Микеланджело – скулптурите Давид (която до 1873 г. се е намирала на площад „Синьория”, а днес е в музея на специален пиедестал), Четиримата затворници, Свети Матей, както и произведения на Ботичели (Мадоната с дете), и др.

 

Църква-пантеон „Санта Кроче” - строежът й започва в края на ХІІІ век върху основите на малка църквичка. Днес това е най-голямата францисканска църква в света, превърната е в пантеон. Тук са гробовете на Данте (все още празен – тленните останки на великия син на Флоренция са в Равена, където той живее в изгнание през последната част от живота си и умира), Микеланджело, Галилей, Макиавели, Джото, Донатело, Джоакино Росини.

 

Музеят Барджело се помещава в едноименния дворец, построен през 1255 г. През ХVІ век тук се е помещавали съдът и затворът. През 1840 г. в параклиса към двореца е открит непознат дотогава портрет на Данте, нарисуван от Джото, което възражда интереса към сградата и започва нейната реставрация. През 1865 г. отваря врати за посетители като музей на тосканската цивилизация. Днес тук се намира една от най-представителните колекции на готически и ренесансови скулптури. Сред шедьоврите на музея са: „Пияният Бакхус” на Микеланджело, две скулптури на Давид (едната мраморна, другата бронзова) от Донатело, Давид от бронз и злато на Верокио, и др. Освен това тук могат да се видят и средновековни и ренесансови колекции на т.нар. „второстепенни” изкуства – предмети от емайл, слонова кост, метал, камъни и т.н.

 





ГЕНУА

 

Музей „Галерия Палацо Реале” - построен е през 1618-1620 г. от богатата търговска фамилия Балби, през 1677 г. е продаден на друго видно генуезко семейство – Дурацо, което го разширява и доукрасява, а през XIX век го продава на Савойската династия. След създаването на кралство Италия кралят е от Савойската династия, откъдето и дворецът получава и настоящето си название. Галерията на Палацо Реале е музей-резиденция, в който са изложени оригиналната мебелировка, предметите от ежедневието и произведенията на изкуството, красяли двореца, когато е бил обитаван и всичко е великолепно съхранено. На първия етаж е разположен апартаментът на херцога на Абруци, състоящ се от десет зали с богати декорации от XVIII век, където е живял Луиджи Амедео ди Савоя-Аоста, херцог на Абруци (1873-1933), син на испанския крал и виден пътешественик и изследовател, страстен мореплавател. На втория етаж са разположени 23 зали, сред които се открояват на първо място Залата с огледалата, каято е вдъхновена от Огледалната зала на Версайския дворец, облицованата с червено кадифе Тронна зала с позлатен трон под пищен балдахин, с герба на Савойската династия и Салонът на времето, известен и като Салона на Джордано, заради трите творби на известния бароков художник Лука Джордано (1634-1705), които го красят, а на тавана на салона има стенописи-алегории на тема „Истината, разкрита от Времето” и „Разобличената от Времето Лъжа”. В Палацо Реале са изложени над 200 художествени платна, както от видни местни художници, така и на автори като Тинторето, Ван Дайк, Лука Джордано, Гуерчино и пр.

 

Музеи по „Страда Нуова” – Най-красивата улица в историческия център на Генуа, обитавана от най-знатните граждани в миналото, с бляскави дворци от XVI век и наричана „Страда Нуова” (Новата улица), днес носи името „Виа Гарибалди”. През 2006 г. ансамбъл от 42 двореца в Генуа е обявен за световно наследство от Юнеско. От 2004 г. три от тези исторически сгради – Палацо Росо, Палацо Бианко и Палацо Турси, са включени в общ маршрут, посветен на изкуството под названието „Музеи на „Страда Нуова”.

 

Палацо Росо - В този благороднически дом от XVII век, богато украсен със стенописи от най-видните художници от област Лигурия, запазил оригиналната си мебелировка, е изложена ценна колекция от платна от периода XV - XIX век, сред които творби на Дюрер, Ван Дайк, Гуидо Рени, Гуерчино, Веронезе и др. В двореца е изложена и експозиция, посветена на текстила, изключително ценна и интересна в града, който дължи богатството си през вековете освен на мореплаването и на текстилното производство. В Палацо Росо има и кабинет с ценна сбирка на графики и стампи.

 

Палацо Бианко - Дворецът служи като художествена галерия с ценни творби от периода XI I - XVII век от европейски автори като Мемлинг, Ван Дайк, Рубенс, Филипо Липи, Караваджо, Веронезе, Зурбаран, Мурильо, Рибера и мн. др. В Палацо Бянко е изложена и текстилна колекция.

 

Палацо Турси - Този най-величествен дворец на „Страда Нуова”, построен през XVI век, с богата декорация, стенописи, бляскави салони и две красиви градини, днес е седалище на градската община (кметството). Наред с представителните зали на разположение на кмета на града в двореца е уредена експозиция, която представя част от богатата колекция на Палацо Бянко. В монументалните зали са изложени ценни предмети като цигулката „Гуарниери на Исус”, принадлежала на Паганини. Експозицията съдържа произведения на декоративното и приложното изкуство: стенни килими (гоблени), мебели, керамика, монетни сбирки и др., сред които се откроява обзавеждането на старинните аптеки на градските болници, както и официалните теглилки и мерки на Република Генуа.

 

Аквариумът в Генуа е най-големият в Италия и един от най-значителните в Европа. Той е и реномирана научна институция, чиято дейност е свързана с изучаването на морето и опазването на неговата среда. Новата му сграда, с дължина 250 м и с площ 10 000 кв м е открита през 1992 г., проектът за екстериора е на световноизвестния генуезки архитект Ренцо Пиано (центъра Бобур в Париж, музея NEMO в Амстердам), а интериорът е по проект на американския архитект от руски произход Шермайев. Музеят е на 4 етажа, два от които са под морското равнище, до 7 м дълбочина. Четири са големите басейни, отредени съответно за тюлените, за фауната от кораловия риф, за акулите и за делфините, като последният е под открито небе, за да могат делфините спокойно да скачат на свобода. В аквариума е изложена фауната от студените морета, тропическите морета, Средиземноморието, сладководните тропически басейни и пр.

 





ИТАЛИАНСКИ ЕЗЕРА

 

Рока Скалиджера (Rocca Scaligera) е крепост на морския бряг в град Сирмионе на езерото Гарда, със защитни кули и назъбени крепостни стени, издигната през XII век от управителя на Верона, Мастино I дела Скала. Състои се от два вътрешни двора: в първия се издига висока 31 м кула, а в свързания с него портик е разположена колекция от надгробни плочи от Римската античност и от Средновековието. Една стълба във втория двор води до обходния проход на върха на крепостната стена, от който се вижда пристанът към крепостта, една от редките конструкции от този род, запазени до наши дни.

 

Гроте Катуле (Le Grotte di Catullo, превод "Пещерите на Катул") е популярно наименование на археологическия комплекс на най-голямата римска патрицианска вила, открита в Северна Италия, датираща от I век пр. Хр. Разположена живописно в края на полуостров Сирмионе, с внушителни размери (167 на 105 м), вилата се е издигала на три етажа, с басейни и терми, била е богато украсена. Счита се, че е принадлежала на семейството на големия римски поет Катул. Към археологическата зона е уреден интересен и богат археологически музей. От местността се открива великолепна гледка към езерото Гарда.

 

Лаго ди Комо - Град Комо

 

Темпио Волтиано (Il Tempio Voltiano, в предод "Храмът на Алесандро Волта") е най-посещаваният музей в град Комо. Посветен е на най-известната личност, родена там, големият физик и откривател на електрическата батерия А. Волта (1745-1827). Сградата представлява ротонда в класически стил, построена по случай 100 годишнината от смъртта на Волта (1927), разположена в градския парк, на брега на езерото. Експозицията илюстрира живота и научното дело на именития физик.

 

Градският археологически музей „Паоло Джовио” е разположен в красива историческа сграда в централната част на Комо – градския дворец на графовете Конти Джовио. Музеят е основан през 1897 г. Богатите колекции са разделени хронологично от Предисторията до Средновековието. Към музея има богата библиотека.

 

Градската пинакотека е поместена в историческата сграда Палацо Волпи, бивша резиденция на богата местна фамилия. След ремонт през 1989 г., в нея е настанена част от колекцията на Градския археологически музей и по-специално скулптура и живопис от Средновековието до наши дни.

 

Музей на коприната - в най-големия италиански център за производство на коприна – град Комо, музеят е разположен на 900 кв м, експозицията възстановява пълния цикъл на обработка на коприната до боядисването и ръчното тъкане на ценната материя, както и щампирането. Има богата колекция от стари ръчни станове и щампи.

 

Лаго ди Комо - Тремедзо

 

Вила Карлота е ренесансова вила, потънала във великолепен, обширен парк, разположена на брега на Лаго ди Комо, в градчето Тремедзо. Сградата, чийто строеж започва през XVI век от фамилията Клеричи, променя облика си с всеки нов собственик до XIX век. Днес в залите й са изложени запазените експонати от някога известната в цяла Европа богата лична колекция на един от знаменитите собственици на вилата - Сомарива. Изложени са произведения на скулптора Канова („Аморе и Психе”), на художника Хаес („Последната целувка на Ромео и Жулиета”) и др. Вилата носи името на рано починалата (на 23 г.) Карлота, дъщеря на принцеса Мариане фон Насау и съпруга на Георг II, херцог Сакс-Майнинген. Последният, любител ботаник, придава сегашния облик на прекрасния парк – ботаническа градина, простиращ се на площ от 70 000 кв м, чиито тераси се спускат до брега на езерото. Паркът е разделен на зони – розариум, алпинеум, долината на папратите, бамбукова горичка, изкуствен водопад и т.н. Над 6000 растителни вида (само азалиите са над 150 вида) променят облика на парка през различните сезони, така че той винаги поразява с красотата си.

 

Лаго Маджоре

Боромееви острови

 

Изола Мадре е най-големият от Боромеевите острови, Изола Мадре (Островът майка) е дълъг 330 м, широк 220 м. Собственост от 1501 г. на старата аристократична фамилия Боромео, която управлявала областта през XV - XIX век. През XVI век Боромео построяват резиденция-дворец и отглеждат на острова плодове, маслини и цитруси. В края на века започва и изграждането на градините.

От 1978 г. ренесансовият дворец е отворен за посещение. Мебелировката е събрана от различни имения на фамилията и възстановява историческия дух на епохата. Забележителни са Приемният салон, Залата на сезоните, многобройните картини и произведения на изкуството, колекцията от ливреи, порцеланови кукли и особено колекцията от декори и марионетни кукли за куклен театър за възрастни, любимо забавление на висшето общество през XVII - XIX век.

Дворецът е заобиколен от парк в английски стил, простиращ се на площ от 80 000 кв м. Паркът – ботаническа градина в английски стил започва да придобива сегашния си вид от началото на XIX век и е прочут с великолепните си азалии, цъфтящи през май, с екзотичните растения, събрани от различни географски области на планетата: банани, камелии, евкалипти, палми, които могат да виреят благодарение на особено мекия микроклимат на Лаго Маджоре. В парка се издига най-старият екземпляр в Европа (200 г.) на редкия вид кипарис от Кашмир. Сред алеите се разхождат свободно царствени пауни, златни фазани и пъстроцветни папагали. Френският писател Флобер нарича Изола Мадре „земен рай”.

 

Изола Бела (в превод „Красивият остров”) е вторият по големина от Боромеевите острови, с дължина 320 м и ширина 180 м, изцяло зает от градините в италиански стил и двореца Боромео. През 1632 г. Вителиани Боромео започва преобразуванието на скалистия остров, който с времето се превъща в едно от най-красивите кътчета на земята. Проектът на бароковия дворец и на градините е на миланския архитект Анджело Кривели. Строежът и преобразуванията продължават до началото на XX век. Днес дворецът и градините са отворени за посетители, като принцовете Боромео са запазили едно крило от сградата за себе си и го използват като лятна резиденция и за представителни цели.

Посетителите преминават през редицата пищно декорирани барокови зали, осветени от венециански полилеи: балната зала, стаята, в която е отседнал Наполеон през 1787 г., залата с фламандските гоблени, а на приземния етаж са редицата причудливи зали наречени „пещерите”, приличащи на подводни пещери, изградени за удивление и забавление на гостите.

Истинската перла на Изола Бела са градините, най-величественият пример за барокови градини, изградени с много фантазия като театрален декор върху десет тераси, увенчани от скулпторната група на Градината на Амур. Атракцията на градините са свободно разхождащите се бели пауни.

 

Стреза

 

Вила Палавичино е триетажна вила от средата на XIX век, в късен неокласически стил е частна собственост на богатата аристократична фамилия от Генуа, маркизите Палавичино и не e отворена за посещение. През 1954 г. решават да трансформират огромния великолепен парк на вилата в зоологическа градина и да я отворят за посещение. На площ от 200 дка, сред вековни дървета, ботаническа градина, красиви цветни лехи и градини (розариум), са отглеждани над 40 животински вида, бозайници (диви кози и коне, камили, лами, бобъри и пр.) и екзотични птици, които живеят в естествена среда.

 



ЛУКА

 

Музеят на Катедралата и нейното изграждане се помещава в ораториума “Сан Джузепе”, построен през 1518 г., изложени са скулптури, икони, реликвариуми и др. Особено впечатляваща е колекцията от илюстрирани ръкописни книги, съдържащи нотописите на църковни песнопения.

 

Национален музей „Вила Гуиниджи” - великолепната вила на Паоло Гуиниджи, господар на Лука от началото на XV век, в началото на XX век е определена за седалище на градски музей, след Втората световна война вилата става държавна собственост и след реставрация, която й връща първоначалния блясък, придобива статут на национален музей. Във вътрешната градина са изложени археологически находки и средновековни скулптури, сред които каменните лъвове от крепостните стени на града. На два етажа са подредени колекциите и експонатите, свързани главно с територията на град Лука, подредени хронологично и по стилове в отделни зали – античност, ранно средновековие до епохата на романския стил, средновековие от готиката до ренесанса, периода от ренесанса до контрареформата, периода от контрареформата до неокласицизма.

 

Национален музей „Палацо Манси” и Национална Пинакотека - дворецът Манси е построен в края на XV век и началото на XVI век, реконструиран през XVIII век. Това е един от най-красивите примери на ренесансова и барокова архитектура в Лука. От 1977 г. в сградата се помещава пинакотеката и вторият национален музей на града след този на Вила Гуиниджи. Самият дворец впечатлява с монументалното си стълбище, с изписаните зали, сред които и известната огледална зала, с ценната мебелировка. Сред изложените автори изпъкват имената на Тинторето, Гирландайо, Веронезе, Тициан, Гуидо Рени и др.

 

    Родната къща на Джакомо Пучини - в родния дом на великия оперен композитор Пучини (1858-1924), автор на оперите „Манон Леско”, „Бохеми”, „Тоска”, „Мадам Бътерфлай”, „Турандот” и пр., е подредена експозиция, която разказва за живота и творчеството му, негови лични вещи и партитури, документи свидетелстващи за световната му слава.

 

ПИЗА

 

Площадът на чудесата е наречен така в началото на ХХ век. Намира се в северната част на Стария град на Пиза. Тук най-голям интерес представлява т.нар. Наклонена кула, която е символ на града. Тя представлява отделно стояща камбанария на катедралата. Предназначена да стои вертикално, веднага след началото на строителството й през 1173 г., тя започва да се накланя на север, заради слабата земна основа и неправилното изпълнение на фундирането. Днес наклонът е около 15 градуса, а отклонението от основата е 5,6 м. На теория и според законите на физиката кулата отдавна трябва да е паднала. При всеки опит да се намали наклонът и да бъде укрепена се нанасят по-големи щети, въпреки че през 2007 г. проект на стойност 15 млн евро успява да намали отклонението при върха с 45 см.

 

Музей Кампо Санто Монументале е старо гробище, което приема тленните останки на видни граждани, хора на изкуството и учени, чиято дейност е свързана с реномирания университет на Пиза. Името си носи от факта, че на територията му е пръсната пръст донесена от Светите места. Паметникът затваря от север Площада на чудесата в Пиза чрез мраморна стена. Изграждането му започва през 1277 г. и продължава до 1464 г. Вътрешният двор е опасан от отворени галерии, където се съхраняват антични скулптури от римското минало на града, средовековни и ренесансови саркофази и надгробни паметници. Стените са били изписани с най-големия средновековен цикъл от фрески в Италия, който сериозно е пострадал от бомбардировките през 1944 г. Днес са останали ценни фрагменти от циклите „Триумфа на смъртта”, „Страшния съд”, сцени от живота на св. Раниери и др. В музея се съхраняват и фрагменти от веригата, затваряща някога пристанището на Пиза, както и оригиналната лампа от катедралата, чието поклащане е събудило интуицията на Галилей за свойствата на махалото.

 

Музей на Синопиите - синопия се нарича предварителната рисунка, която майсторът е правел върху мазилката при изписването на стенописи, която се правела с червена креда, произхождаща от областта на турския град Синоп на южния бряг на Черно море. В музея са изложени фиксираните върху пана синопии от Кампо Санто. В някои отношения синопиите са по-ценни и от самите фрески, тъй като те са рисувани лично от майсторите, а в изпълнението на стенописите са участвали и чираците.

 

Музей на катедралата и нейното изграждане - сградата е построена върху средновековна кула от XII век. Експозицията представя в 21 зали шедьоври и детайли от големите паметници на Площада на чудесата: макети на катедралата и на баптистерия, оригинални скулптури и скулптурни фрагменти, включително и на фамилията Пизано, съкровищницата на катедралата, украсени с миниатюри ценни ръкописни книги и др.

 



ПОМПЕЙ

 

Помпей е античен римски град, погребан под слой от вулканична пепел след изригването на вулкана Везувий през 79 г. от н.е., но останал напълно запазен. Градът е открит през 1748 г., когато са проведени и първите археологически разкопки. В момента е музей под открито небе и е световно известен като най-добре съхранения античен град. Голяма част от града е заета от обикновени жилищни квартали, често с работилница или магазин към къщите. Привлекателността и славата си Помпей дължи най-вече на луксозните къщи на градския елит. Пред почти всички градски порти имало гробища, които всеки новопристигащ трябвало да прекоси. Колкото по-значим човек бил погребан, толкова по-близо до града трябвало да бъде гробът му. Форумът се намира в средата на стария град в Помпей. Около площада е имало пазари, служебни постройки, базилика, множество храмове, сред които най-интересен е храмът Аполон (най-старата сграда), статуи и триумфални арки. Имало е и множество малки олтари, предимно по кръстовищата, които са функционирали като домашни религиозни центрове. Други обществени постройки в града са баните, двата театъра и амфитеатъра, термите, палестрите, публичният дом.

 



СИЦИЛИЯ

 

Античният театър в градчето Таормина е основан от древните елини през III век пр.н.е., но съхранените до днес останки са от времето на римляните, когато градът бележи най-големия си разцвет. Днес театърът е арена на многобройни празници на културата и фестивали, често се използва като декор от италианската филмова индустрия. Оттук се открива красива панорамна гледка към Южна Калабрия, Сицилианското крайбрежие и заснежения вулкан Етна. Според Гьоте това е най-великото произведение на изкуството и природата.

Долината на храмовете в Агридженто - Агридженто е наследник на древния град Акрагас, за който гръцкият поет Пиндар пише: “това е най-красивият град, който хората могат да изградят”. Днес Долината на храмовете в Агридженто е обявена от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство. Тук през V век пр.н.е. са построени основните дорийски храмове, посветени на гръцки и римски богове, и носещи имената на Юнона, Конкордия, Юпитер, легендарния Херкулес и др. Най-големият храм е Олимпийският храм на Зевс, един от важните гигантски храмове на гръцката архитектура. Той е построен от картагенски пленници през 480 г. пр.н.е. В него може да се види и статуята на Зевс с височина 7,20 м.

 

Археологическият музей в Сиракуза „Paolo Orsi” е един от най-важните италиански археологически музеи. Неговата колекция съдържа повече от 18 000 експоната, които представят историческо развитие на остров Сицилия от зората на праисторията, през гръцката колонизация до наши дни. Сред най-ценните колекции са тези на атически и коринтски вази. Тук се намира и статуята на Венера Анадиомена, римско копие, повлияно от гръцката статуя на Афродита, излизаща от вълните.

 

Археологическият парк делла Неаполис в Сиракуза съхранява част от останките на гръцката и римската Сиракуза. Най-известна забележителност е гръцкият театър, считан за един от най-красивите примери на древногръцката архитектура, съхранили се до наши дни. В течение на 1000 години, до VI век от Хр. в него са се организирали театрални представления. Размерите му са внушителни - побира 15 000 зрители и е четвъртият по големина амфитеатър в Италия след Колизеума в Рим, този в Санта Мария Капуа и Арена ди Верона.

 

Съкровищницата на катедралата в Палермо е една от най-известните забележителности в Палермо е катедралата “Санта Мария Асунта” (Успение Богородично). Построена в нормано-арабски стил, с масивна правоъгълна форма и две внушителни кули в двата ъгъла. В нея се намират гробниците на Роже II (1095-1154), първият крал на Сицилия, Фридрих II Хохенщауфен (1194-1250), император на Германската римска империя и крал на Сицилия и на неговата съпруга Констанца Арагонска. Интерес предизвиква съкровищницата на Kатедралата, в която се съхраняват одежди, бижута, църковна утвар, сребърни прибори, чаши, съдове, гравюри и произведения на изкуството. Сред най-ценните богатства е короната на Констанца Арагонска.

 





НЕАПОЛ





СИЕНА

 

Градският музей се помещава се в историческата сграда на кметството на “Пиаца дел Кампо”. Разглеждат се редица зали на кметството, в които е протичал общественият живот на Сиена, с ценни стенописи от XIV-XV век на художници от сиенската школа, сред които се открояват стенописите на Симоне Мартини (датиращи от 1315 г.) и на Амброджо Лоренцети (датиращи от периода 1337-1339 г.). Изложени са редица картини, скулптури, произведения на ювелирното изкуство, исторически документи.

 

Национална пинакотека - колекцията, чието ядро е от XVII век и е обогатена чрез множество дарения, се помещава от 1932 г. в Палацо Буонсиньори. Днес представя значими произведения на сиенската школа от периода XII - XVII век. Характерна за сиенската школа е тясната връзка с византийската традиция. Изложени са шедьоври от Дучо Бонинсеня, Симоне Мартини, Амброджо и Пиетро Лоренцети, които са върхови постижения на сиенската живописна школа и на своето време.

 

Музей на Спедале Санта Мария дела Скала - сградата е построена през X век като приют и болница за поклонници и изоставени деца. Маршрутът на музейната експозиция обхваща зали в големия комплекс и църквата „Благовещение”, построена в него. В някои от залите са съханени ценни стенописи като цикъла, разказващ за дейността на тази институция, една от най-старите от този род в Европа. Изложени са старинни картини, скулптури и мебели. В музея е разположен и Националният археологически музей на Сиена.

 

Музеят на изобразителното изкуство за деца се помещава в сградата на Спедале ди Санта Мария дела Скала. Съдържа произведения, които засягат детската тема или са създадени от творците за деца. Изложени са картини, скулптури и инсталации, групирани хронологично по епохи и по жанрове, например портрети, приказки и пр. Целта е деца от различни възрастови групи да бъдат приобщени към света на изкуството.

 

ВЕРОНА

 

Арена ди Верона се намира в центъра на Верона, на няколко крачки от Piazza Bra (централният площад на града). Тя е третият по големина амфитеатър в Италия, след Колизеума в Рим и този в Санта Мария Капуа. Колосалната постройка е завършена през I век, но през годините няколко пъти е разрушавана, затова и от оригинала е запазена само малка част. Поддръжката на Арената струва доста скъпо и още от XIII век е била събирана такса за вход. Тук векове наред са се провеждали гладиаторски битки, циркови представления, театрални постановки и пр. От XIX век започват да се правят оперни спектакли и днес тя е най-големият оперен театър в света - с 22 000 места. Редица български оперни изпълнители са гастролирали пред многохилядната публика на Арената - Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Гена Димитрова, Райна Кабайванска.

 

Къщата на Жулиета се намира в центъра на Верона, по малката уличка Via Capello, на номер 23. Тази, на пръв поглед невзрачна къща в готически стил, е безспорно най-посещаваната забележителност в града. Тук, преди повече от шест века, се е разиграла любовната трагедия межу младежите от двете враждуващи фамилии - Капулети и Монтеки. Интериорът на къщата е типичен за ХІV век - много семпъл и изчистен. На последния етаж са изложени декорите от филма „Ромео и Жулиета”. Атракция представляват балкончето на Жулиета и нейна статуя в двора, направена от веронезкия скулптор Нерео Константини през 1969 г. Обикновено множеството туристи бързат да се фотографират със статуята, докосвайки дясната й гърда. Според поверието, това носи щастие и късмет в любовта. Друго суеверие е залепянето на хартийки с любовни послания по тясното коридорче в двора на къщата. Затова тук могат да се открият милиони писъмца на всички световни езици.

 

Гробницата на Жулиета се намира в близост до брега на река Адидже, на Via del Pontiere, в капуцинския манастир "Сан Франциско". Пред скромния саркофаг (днес празен) се прекланят милиони туристи, като всъщност скланят глава пред смелостта да се откажеш да живееш в името на любовта. Според преданието Жулиета е погребана тук, където тайно е трябвало да се оженят с Ромео.



ТОП ОФЕРТИ! Лято в Гърция Тунис ЕГИПЕТ

Дестинации