Филипини, островна държава в Югоизточна Азия в западната част на Тихия океан. Това е архипелаг, състоящ се от повече от 7000 острова и островчета, разположен на около 800 км от бреговете на Виетнам. Столицата е Манила, но близкият град Кесон Сити е най-населеният град в страната. И двата града са част от Националния столичен регион (Метро Манила), разположен на най-големия остров Лусон. Вторият по големина остров на Филипините е Минданао, в югоизточната част на страната.
Името на Филипините идва от името на Филип II, който е крал на Испания по време на испанската колонизация на островите през XVI в. Тъй като са били под испанско управление в продължение на 333 години и под опеката на САЩ в продължение на още 48 години, Филипините имат много културни прилики със Запада. Например, това е втората по население азиатска държава (след Индия) с английски език като официален и една от двете предимно римокатолически държави в Азия (другата е Източен Тимор). Въпреки значимостта на тези англо-европейски културни характеристики, народите на Филипините са азиатски по съзнание и стремеж.

През последната четвърт на XX в. страната е разтърсена от политически сътресения. След като издържа повече от десетилетие на авторитарно управление под ръководството на президента Фердинанд Маркос, през 1986 г. широко популярното движение "Народна сила" вдига безкръвно въстание срещу режима. Конфронтацията доведе не само до свалянето и изгонването на Маркос, но и до възстановяването на демократичното управление на Филипините

Съвременните филипинци продължават да се борят с едно общество, което е изпълнено с парадокси, като може би най-очевидният от тях е наличието на изключително богатство и огромна бедност. Богати на ресурси, Филипините имат потенциала да изградят силна индустриална икономика, но страната остава предимно земеделска. Особено в края на XX в. бързата индустриална експанзия е стимулирана от висока степен на вътрешни и чуждестранни инвестиции. Този растеж обаче едновременно с това допринесе за сериозно влошаване на околната среда. В края на ХХ в. Филипините се превръщат в регионален лидер в областта на образованието с добре изградена система от държавни училища и университети, а в началото на ХХI в. страната има едно от най-високите нива на грамотност в Азия.