Катар, независимо емирство на западния бряг на Персийския залив. Заемащ малък пустинен полуостров, който се простира на север от по-големия Арабски полуостров, той е непрекъснато, но слабо населен от праисторически времена. След възхода на исляма регионът става подчинен на ислямския халифат; по-късно е управляван от редица местни и чуждестранни династии, преди през XIX в. да попадне под контрола на династията Тани (Āl Thānī). Династията Тани търси британско покровителство срещу конкуриращи се племенни групи и срещу Османската империя, която окупира страната в края на XIX и началото на XX в., а в замяна Обединеното кралство контролира външната политика на Катар до обявяването на независимостта му през 1971 г. След това монархията продължава да поддържа тесни връзки със западните сили като основен стълб на националната си сигурност. Катар разполага с едни от най-големите запаси от нефт и природен газ в света и наема голям брой чуждестранни работници в производствения си процес. Благодарение на петролното си богатство жителите на страната се радват на висок стандарт на живот и добре изградена система от социални услуги.

Столицата е източният крайбрежен град Доха (Al-Dawḥah), който някога е бил център за добив на перли и е дом на повечето жители на страната. Излъчвайки се навътре в сушата от красивия Корниш или крайбрежния булевард, Доха съчетава предмодерна архитектура с нови офис сгради, търговски центрове и жилищни комплекси. Традициите на Катар се основават на номадското минало и на практики от векове - от ръчно тъкани изделия до соколарство. Въпреки това населението на страната е градско и крайбрежно, ежедневието ѝ е напълно модерно, а управниците ѝ се стремят да увеличат гражданските свободи. Пресата е сред най-свободните в региона и макар да са религиозни и традиционни, катарците се гордеят с толерантността си към културите и вярванията на другите. По отношение на статута на голямата емигрантска общност в страната управляващият емир отбелязва, че "в Катар те намират сигурност и достоен поминък".