Портофино

Може би никой друг регион в историята на Италия не е изпитвал нуждата от постоянна промяна така, както Лигурия. За местните жители необятността на морето съответства на тясната земя, която е живописна, но стръмна и се нуждае от постоянно обновяване.

Трудните условия в региона са отразени в начина, по който се развиват селищата. А Портофино най-добре представя начина на съществуване на Лигурия.

Това малко селище е място, което се е приспособило към трудната конфигурация на терена, която е предизвиквала жителите в продължение на векове.

Портофино е концентриран район с уникално изкуство и история. Той се отличава и с перфектна хармония между природата и човешката намеса. Насладете се на изблик на цветове, заобиколени от хълмове, покрити с дъбове и борове на Алепо, с изглед към морето. Забележете участъците с овощни градини, които са го превърнали в едно от най-красивите места в Средиземноморието.

Както го нарича Ги дьо Мопасан, Портофино е малко селце, което се разширява като лунна дъга около спокоен басейн. Наистина, много малка община, селото впечатлява с живописни улички, елегантни бутици и скромни магазини за сувенири. Но това, което е още по-впечатляващо, е дългата и интересна история, която стои зад това своеобразно селище.

Древният произход на Портофино говори за стратегическо положение за морска търговия от най-древни времена, но в корените на това очарователно място е заровено много повече.

Произходът на Портофино се губи в най-далечната древност. Някои смятат, че селището има финикийски произход, докато други възхваляват гръцкия произход на първото население. Макар че малка група учени твърдят, че произходът на Портофино е римски.

Трудно е обаче да се съгласим с която и да е от тези теории. Всъщност зараждането на Портофино води началото си от протоисторията. Първите цивилизации, заселили се в региона, може би са били привлечени от защитеното положение, защитено от ветрове и обърнато към морето.

Тези географски фактори са благоприятствали появата на първите населени ядра, но същите фактори са допринесли и за превръщането на Портофино в забележително място през вековете.

Данните сочат, че още през VIII в. пр. н. е. тигулите, древно лигурско племе, са обитавали цялата област Вал Фонтанабуона до сегашния залив Тигулио и носа Портофино. Това келтско-лигурско население, посветило се на търговията, оценява стратегическото положение, в което Портофино ще се разрасне благодарение на лесния си достъп до морето.

Това ранно население процъфтява в региона до идването на Римската империя, когато стратегическото положение, според историка Плиний Старши, привлича вниманието на Рим.
Местното население нямало шанс да се пребори с римската окупация и се подчинило на нейното управление. Портофино получава името Portus Delphini, може би поради голямата популация на делфини, които плуват във водите на Тигулския залив през епохата.

Но римляните не само виждат в Портофино възможност за разрастване на търговията си и разширяване на хегемонията си в чужбина. Както споменава Плиний, селището се намирало на безопасно място за акостиране на кораби, но омагьосаното положение накарало римляните да смятат Порто Делфини за туристическа дестинация още от най-древни времена.

С романизацията на Лигурия Портофино става римска колония, а след това преминава под юрисдикцията на Свещената римска империя през ранното Средновековие.

По време на ломбардското владичество Портофино става територия на абатството Сан Коломбано ди Боббио и монасите получават контрол над селището. С разрастването на манастирската власт селището става все по-могъщо.
С писмо, оставено от Аделаида Бургундска, съпруга на Лотар II Италиански, през 986 г., районът на Портофино е дарен на абатството Сан Фрутуозо, монашеско селище, първоначално разположено на днешната територия на Камогли.

Под манастирското управление Портофино навлиза в период на просперитет и придобива важна военна роля. През 1072 г. градът успешно се противопоставя на нападението на военния флот на Пиза. Победната постъпка на жителите не остава незабелязана и привлича вниманието на близкия Рапало, чиито консули успяват да закупят Портофино от абатството за сумата от 70 генуезки лири през 1175 г.

Малкото рибарско селище става неразделна част от Република Генуа през XIII в., заедно с цялата територия на Рапало.

Тази промяна превръща селището в истинско убежище на генуезките търговци благодарение на естественото му пристанище, което носи богатство на региона.

Стабилността обаче не трае дълго и през 1409 г., след отстраняването на френския император Карл VI от Генуа, селището е продадено на Флоренция. Но Флоренция не проявява интерес към региона и след период на истински упадък на общината Флорентинската република връща Портофино на Генуа.

През останалата част от XV в. Портофино претърпява няколко административни промени и преминава под властта на най-могъщите феодални фамилии по онова време. От 1425 г. селото става собственост на фамилията Фрегозо, по-точно на Томазо Кампофрегозо, бивш дож на Генуезката република и господар на Сарзана.

Кампофрегозо подчинява Портофино за пет години; след това общината преминава под управлението на Франческо Спинола. Владетелите на лена управляват Портофино в продължение на петнадесет години, до 1445 г., когато Джовани Антонио Фиески отнема територията от Спинола.

Този акт трябва да е бил чиста демонстрация на власт, тъй като само четири години по-късно Фиески доброволно връща Портофино на Република Генуа.

Селото е върнато на Републиката при управлението на Пиетро Фрегозо, но и това владение не просъществува дълго. В началото на XVI в. Портофино се оказва в центъра на борбите за власт между Фрегозо, Фиески и Адорно. Но Фиески и Адорно са подкрепяни във военно отношение от Франческо Сфорца, херцог на Милано, и от швейцарските войски.

Фрегозо нямал военната мощ да се бори с тези сили и отстъпил селото. Административният контрол е поверен на Филипино Фиески, който е назначен за командир на крепостта Портофино, а адмирал Андреа Дория е назначен да предложи военна подкрепа.

Въпреки това Генуа не седнала да гледа, а поверила действията на 4000 пехотинци и наемници, които в крайна сметка си възвърнали владението на територията, побеждавайки храбрите мъже на Дория.

Не желаейки да приеме поражението, Дория се завръща във водите на Тигулио през 1527 г. и се впуска в дълга битка срещу догматичната милиция, като си възвръща контрола над територията. Но Генуа нямала намерение да остави владенията си на един адмирал.

През 1554 г., разчитайки на ръководството на Джан Мария Олджато, Република Генуа преустройва отбранителната система на Портофино, по-специално на крепостта Сан Джорджо. Това обаче не довежда до мир и борбите продължават до края на века.

През 1608 г. Портофино отново е включен в администрацията на Рапало и остава в нея до 1797 г., когато френското господство на Наполеон Бонапарт установява връщането на общината към департамента на Тигулския залив.
Административният контрол все още е поверен на Рапало, но Портофино вече е част от Лигурската република.

Година по-късно, по силата на новите френски разпореждания, Портофино все пак е върнат в третия кантон със столица в Санта Маргерита и под юрисдикцията на Тигулио. От 1803 г. основният център на контрол отново е преместен във втория кантон на залива Тигулио под юрисдикцията на Ентела.

Впоследствие Портофино е присъединен към Първата френска империя и от 1805 г. до 1814 г. преминава под юрисдикцията на департамента на Апенините.

През 1814 г. малкото рибарско селище става сцена на кървави сражения между английските и наполеоновите войски, които са прогонени от замъка. Победата на англичаните довежда до нови промени в Портофино, който заедно с цялата територия на Генуа е включен в Кралство Сардиния съгласно решенията на Виенския конгрес.

От този момент нататък историята на Портофино съвпада с историята на Генуа. През 1861 г. общината става част от Кралство Италия и е включена в провинция Генуа.

Първата световна война оказва слабо влияние върху Портофино, но общината участва активно във Втората световна война. Особено през декември 1944 г., когато 22 партизани са разстреляни от нацистки войници, водени от Зигфрид Енгел, в близката местност Оливета.

След войната Портофино възвръща своя динамичен начин на живот и бавно се превръща от тихо рибарско селище в международна туристическа дестинация. Със своята природна красота и очарователна архитектура Портофино донася слава на цялото крайбрежие на Тигулио, спечелвайки на региона прозвището "Перлата на света".

Археологията е добре представена в Портофино и околностите му, особено в Камогли - община, разположена на по-малко от десет мили от Портофино. Доказателствата в района свидетелстват за човешкото присъствие на територията от най-древни времена.

Сред най-атрактивните археологически свидетелства, присъстващи на територията, е Кастеларо - укрепено праисторическо селище, построено на стратегическо място. Този тип крепости са служили като военна структура и са имали отбранителна роля.

Според тази структура присъствието на човек на носа на Портофино се датира още в края на средната бронзова епоха, през XVI в. пр. н. е. Освен това разкопките, проведени през 1969 г. и през следващите години в близост до Кастеларо, подчертават съществуването на друго малко селище, състоящо се от овални колиби, построени върху сухи каменни стени като начин за преодоляване на неравностите на стръмния терен.

Инструментите и многобройните други артефакти, открити в същия обект, носят допълнителни доказателства за основните занимания на най-ранното население, които са били посветени главно на земеделието, развъждането и лова.

Сред находките има и много керамични фрагменти, части от ловни инструменти, костни останки от различни животни и други артефакти, които служат като доказателство за възхода на една плодородна ранна цивилизация.

За съжаление достъпът на обществеността до цялата територия на Кастеларо е забранен, но много артефакти, датирани между 2000 и 1200 г. пр.н.е., са изложени в археологическия музей в Камогли.

Но археологическите доказателства не са съсредоточени само около Кастеларо. В кристалните води около крайбрежието, на юг от Портофино, са открити две удивителни амфори, датирани между II и I в. пр.

Несъмнено наследството на Римската империя сега е изложено в Музея на морето в Санта Маргерита Лигуре, близо до Портофино.

Тези, които обичат да се гмуркат, могат да се насладят и на останките на потъналия през 1855 г. кораб Croesus, на потъналия през втората половина на ХХ в. параход Mohawk Deer и на останките на Schooner от първата половина на ХХ в.

Сред закритите места е Археологическият музей на Камоли, който включва богата колекция от артефакти и нумизматика, включително цизалпийска монета, използвана като парично средство в най-ранни времена.

Освен археологията, Музеят на риболова и Музеят на ветроходството представят историята на Портофино и неговата територия от гледна точка на неговите жители, които са се занимавали с риболов и морска търговия още от праисторията.

Абсолютно уникално място, тясно свързано с историята на Портофино, е и абатството Сан Фрутуозо. Този бенедиктински манастир все още е място, където хората и природата са напълно интегрирани един в друг. През вековете постройката е служила и като пиратско гнездо и скромна рибарска къща и наистина си заслужава да бъде посетена.