Вашата оценка 5.00 от 1 гласа
Римини
Римини, на латински Ariminum, град, регион Емилия-Романя, Северна Италия. Градът е разположен по протежение на Ривиера дел Соле на Адриатическо море при устието на река Мареккия, североизточно от планината Титано и Република Сан Марино.
Римляните го наричат Ариминум, от Аримин, старото име на Мареккия, а според гръцкия историк Страбон от I в. пр. н. е. първоначално е принадлежал на умбро-етруската цивилизация. Мястото е завладяно през 268 г. пр.н.е. от римляните и там е създадена латинска колония на границата между Емилия и Умбрия. Като кръстовище на големите римски пътища Виа Емилия и Виа Фламиниа, той става римски municipium (община) и по-късно е разграбен от диктатора Сула. През 359 г. от н.е. градът е домакин на събора в Римини, който не успява да разреши арианския спор за божествеността на Христос. Римини преминава в ръцете на византийците, а от тях - на готите, от които е отвоюван от византийския генерал Нарсес, а след това - на лангобардите и франките.
Дълго време градът е обект на папско-имперско съперничество, особено след като през XII в. става независима община. През 1239 г. водачът на гвелфите (папите) Малатеста да Верукио е назначен за подеста ("кмет"), но вътрешните борби продължават, докато през 1334 г. членовете на фамилията Малатеста са признати за господари на града. По това време Джанчото (Малатеста) Хроми убива съпругата си Франческа да Полента и брат си Паоло, неин таен любовник; трагедията е увековечена в "Ад" на Данте и в "Франческа да Римини" на Силвио Пелико.
Най-известният от владетелите на Малатеста е Сигисмондо Пандолфо (1417-1488 г.), войник и меценат, който е отговорен за укрепленията на Римини през XV в. и за най-известния паметник - храма на Малатеста, създаден в прослава на любовта му към Изота дели Ати. Сигисмондо е обвинен, че е убил първата и втората си съпруга, за да се ожени за Изота. Това подозрение, както и споровете му с други владетели и с папството, довеждат до повдигането на обвинение срещу него от папа Пий II през 1461 г. Сигисмондо е принуден да се подчини и отстъпва по-голямата част от територията си на папата, като запазва само Римини и няколко земи. Той е наследен от незаконния си син Роберто, който се отървава от законните наследници и по-късно се помирява с папата, ставайки главнокомандващ на папската армия. Синът на Роберто Сигисмондо не успява да защити земите си срещу Чезаре Борджия и през 1509 г. Римини преминава към папските държави. С изключение на краткото френско господство по време на Наполеоновите войни, градът остава под папски контрол до присъединяването му към Кралство Италия през 1860 г.
През XIX в. Римини излиза извън пределите на своите стени и се превръща в крайбрежен курорт - развитие, ускорено от създаването на крайбрежни предградия южно от града след 1920 г. Въпреки тежките щети от съюзническите бомбардировки през Втората световна война, градът се възстановява. Крайбрежните му курорти се простират на близо 10 мили (16 км) между Торе Педрера и Мирамаре.
Римските останки в Римини включват Арката на Август, издигната през 27 г. пр.н.е. и завършена през 22 г. сл.н.е. от император Тиберий; мостът, построен от Август над реката и също завършен от Тиберий (21 г. сл.н.е.); както и руините на римски амфитеатър. Храмът Малатеста, който е преустроен от старата готическа църква Сан Франческо и е проектиран от Леон Батиста Алберти, е украсен с изящни релефи с откровено езически характер и с преплетените инициали S и I (за Сигизмондо и Изота). От замъка (1446 г.) и градските стени, построени от Сигизмондо Пандолфо, са останали само руини. Сред другите забележителни сгради са реставрираният Палацо дел'Аренго (1204 г.), картинната галерия, гражданската библиотека и няколко средновековни и ренесансови църкви.
Римини е пътен център и важен железопътен възел на линиите до Бриндизи, Венеция и Триест, както и до Болоня и Торино. Градът има морски връзки с Анкона, Равена, Венеция и Триест, а в Мирамаре има летище. Във вътрешността на града се произвеждат зърнени култури и плодове, а в града има фабрики за преработка и железопътни ремонтни работилници. Основният източник на приходи обаче е туризмът. Плажовете с лек наклон, обградени от крайбрежни алеи и хотели, привличат туристи, както и международните изложби, спортни събития и концерти в Римини.
Римляните го наричат Ариминум, от Аримин, старото име на Мареккия, а според гръцкия историк Страбон от I в. пр. н. е. първоначално е принадлежал на умбро-етруската цивилизация. Мястото е завладяно през 268 г. пр.н.е. от римляните и там е създадена латинска колония на границата между Емилия и Умбрия. Като кръстовище на големите римски пътища Виа Емилия и Виа Фламиниа, той става римски municipium (община) и по-късно е разграбен от диктатора Сула. През 359 г. от н.е. градът е домакин на събора в Римини, който не успява да разреши арианския спор за божествеността на Христос. Римини преминава в ръцете на византийците, а от тях - на готите, от които е отвоюван от византийския генерал Нарсес, а след това - на лангобардите и франките.
Дълго време градът е обект на папско-имперско съперничество, особено след като през XII в. става независима община. През 1239 г. водачът на гвелфите (папите) Малатеста да Верукио е назначен за подеста ("кмет"), но вътрешните борби продължават, докато през 1334 г. членовете на фамилията Малатеста са признати за господари на града. По това време Джанчото (Малатеста) Хроми убива съпругата си Франческа да Полента и брат си Паоло, неин таен любовник; трагедията е увековечена в "Ад" на Данте и в "Франческа да Римини" на Силвио Пелико.
Най-известният от владетелите на Малатеста е Сигисмондо Пандолфо (1417-1488 г.), войник и меценат, който е отговорен за укрепленията на Римини през XV в. и за най-известния паметник - храма на Малатеста, създаден в прослава на любовта му към Изота дели Ати. Сигисмондо е обвинен, че е убил първата и втората си съпруга, за да се ожени за Изота. Това подозрение, както и споровете му с други владетели и с папството, довеждат до повдигането на обвинение срещу него от папа Пий II през 1461 г. Сигисмондо е принуден да се подчини и отстъпва по-голямата част от територията си на папата, като запазва само Римини и няколко земи. Той е наследен от незаконния си син Роберто, който се отървава от законните наследници и по-късно се помирява с папата, ставайки главнокомандващ на папската армия. Синът на Роберто Сигисмондо не успява да защити земите си срещу Чезаре Борджия и през 1509 г. Римини преминава към папските държави. С изключение на краткото френско господство по време на Наполеоновите войни, градът остава под папски контрол до присъединяването му към Кралство Италия през 1860 г.
През XIX в. Римини излиза извън пределите на своите стени и се превръща в крайбрежен курорт - развитие, ускорено от създаването на крайбрежни предградия южно от града след 1920 г. Въпреки тежките щети от съюзническите бомбардировки през Втората световна война, градът се възстановява. Крайбрежните му курорти се простират на близо 10 мили (16 км) между Торе Педрера и Мирамаре.
Римските останки в Римини включват Арката на Август, издигната през 27 г. пр.н.е. и завършена през 22 г. сл.н.е. от император Тиберий; мостът, построен от Август над реката и също завършен от Тиберий (21 г. сл.н.е.); както и руините на римски амфитеатър. Храмът Малатеста, който е преустроен от старата готическа църква Сан Франческо и е проектиран от Леон Батиста Алберти, е украсен с изящни релефи с откровено езически характер и с преплетените инициали S и I (за Сигизмондо и Изота). От замъка (1446 г.) и градските стени, построени от Сигизмондо Пандолфо, са останали само руини. Сред другите забележителни сгради са реставрираният Палацо дел'Аренго (1204 г.), картинната галерия, гражданската библиотека и няколко средновековни и ренесансови църкви.
Римини е пътен център и важен железопътен възел на линиите до Бриндизи, Венеция и Триест, както и до Болоня и Торино. Градът има морски връзки с Анкона, Равена, Венеция и Триест, а в Мирамаре има летище. Във вътрешността на града се произвеждат зърнени култури и плодове, а в града има фабрики за преработка и железопътни ремонтни работилници. Основният източник на приходи обаче е туризмът. Плажовете с лек наклон, обградени от крайбрежни алеи и хотели, привличат туристи, както и международните изложби, спортни събития и концерти в Римини.
Екскурзии и почивки до Римини
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА НАШИЯ БЮЛЕТИН
