Вашата оценка 5.00 от 1 гласа
Везувий
Везуви, наричан още Везувий или италиански Везувий, активен вулкан, който се издига над Неаполитанския залив в равнината Кампания в Южна Италия. Западната му основа лежи почти върху залива. Височината на конуса през 2013 г. е 1203 фута (1281 м), но тя варира значително след всяко голямо изригване. На около 1968 фута (около 600 метра) започва висок полукръгъл хребет, наречен планина Сома, който препасва конуса от север и се издига до 3714 фута (1132 метра). Между планината Сома и конуса се намира Долината на великаните (Valle del Gigante). На върха на конуса се намира голям кратер с дълбочина около 1000 фута (около 305 м) и диаметър 2000 фута (около 610 м), образуван при изригването през 1944 г. В околностите на Везувий и по долните му склонове живеят повече от два милиона души. По крайбрежието на Неаполитанския залив има индустриални градове, а по северните склонове - малки селскостопански центрове.
Везувий вероятно е възникнал преди малко по-малко от 200 000 години. Въпреки че е сравнително млад вулкан, Везувий е бил в спящо състояние в продължение на векове преди голямото изригване през 79 г., което погребва градовете Помпей, Оплонтис и Стабия под пепел и лапи, а град Херкулан - под кален поток. Писателят Плиний Младши, който пребивавал на място западно от Неапол, дава отличен разказ за катастрофата в две писма до историка Тацит. Между 79 и 1037 г. са регистрирани няколко изригвания, сред които са тези, случили се през 203, 472, 512, 685, 787, 968, 991, 999 и 1007 г. Експлозиите през 512 г. са толкова силни, че Теодорих Готски освобождава хората, живеещи по склоновете на Везувий, от плащане на данъци.
След няколко века затишие, серия от земетресения, продължили шест месеца и постепенно увеличаващи силата си, предшества голямото изригване, което се случва на 16 декември 1631 г. Много села по склоновете на вулкана са разрушени, около 3000 души загиват, потокът от лава достига до морето, а небето потъмнява за няколко дни. След 1631 г. настъпва промяна в еруптивния характер на вулкана и активността му става постоянна. Наблюдават се два етапа: спокоен и еруптивен. По време на етапа на затишие устието на вулкана е запушено, докато при еруптивния етап то е почти непрекъснато отворено.
Между 1660 и 1944 г. са наблюдавани няколко такива цикъла. Тежки пароксизмални (внезапно повтарящи се) изригвания, които завършват с еруптивен етап, са се случили през 1660, 1682, 1694, 1698, 1707, 1737, 1760, 1767, 1779, 1794, 1822, 1834, 1839, 1850, 1855, 1861, 1868, 1872, 1906, 1929 и 1944 г. Продължителността на етапите на изригване варира от 6 месеца до 30 3/4 години. Етапите на затишие варират от 18 месеца до 7 1/2 години.
Научното изучаване на вулкана започва едва в края на XVIII век. През 1845 г. на височина 1 995 фута (608 м) е открита обсерватория, а през 20 век на различни височини са поставени множество станции за извършване на вулканоложки измервания. Построени са също голяма лаборатория и дълбок тунел за сеизмо-гравиметрични измервания.
Склоновете на Везувий са покрити с лозя и овощни градини, а виното, отглеждано там, е известно като Lacrima Christi (на латински: "сълзи на Христос"); в древния Помпей бурканите с вино често са били маркирани с името Vesuvinum. По-нагоре планината е покрита с горички от дъб и кестен, а от северната страна по склоновете на планината Сомма горите стигат до самия връх. От западната страна кестеновите горички отстъпват на височина над 2 000 метра на вълнообразни плата, покрити с метла, където кратерът, оставен от голямото изригване през 79 г., е запълнен. Още по-високо, по склоновете на големия конус и по вътрешния склон на планината Сома, повърхността е почти безплодна; през периодите на покой тя е покрита с туфи от ливадни растения.
Почвата е много плодородна и през дългия период на бездействие преди изригването през 1631 г. в кратера е имало гори и три езера, от които са пиели пасящи стада. Растителността по склона загива по време на периодите на изригване заради вулканичните газове. След изригването през 1906 г. по склоновете са засадени гори, за да се предпазят населените места от калните потоци, които обикновено се появяват след силни изригвания, и в плодородната почва дърветата бързо израстват.
През 73 г. пр.н.е. гладиаторът Спартак е обсаден от претора Гай Клавдий Глабер на безплодния връх на планината Сома, която тогава представлява широка, плоска котловина, оградена от ръбести скали, обрасли с диви лозя. Той се спасил, като усукал въжета от лозови клони и се спуснал през незащитени пукнатини в ръба. Някои картини, открити в Помпей и Херкулан, изобразяват планината така, както е изглеждала преди изригването ѝ през 79 г., когато е имала само един връх.
Везувий вероятно е възникнал преди малко по-малко от 200 000 години. Въпреки че е сравнително млад вулкан, Везувий е бил в спящо състояние в продължение на векове преди голямото изригване през 79 г., което погребва градовете Помпей, Оплонтис и Стабия под пепел и лапи, а град Херкулан - под кален поток. Писателят Плиний Младши, който пребивавал на място западно от Неапол, дава отличен разказ за катастрофата в две писма до историка Тацит. Между 79 и 1037 г. са регистрирани няколко изригвания, сред които са тези, случили се през 203, 472, 512, 685, 787, 968, 991, 999 и 1007 г. Експлозиите през 512 г. са толкова силни, че Теодорих Готски освобождава хората, живеещи по склоновете на Везувий, от плащане на данъци.
След няколко века затишие, серия от земетресения, продължили шест месеца и постепенно увеличаващи силата си, предшества голямото изригване, което се случва на 16 декември 1631 г. Много села по склоновете на вулкана са разрушени, около 3000 души загиват, потокът от лава достига до морето, а небето потъмнява за няколко дни. След 1631 г. настъпва промяна в еруптивния характер на вулкана и активността му става постоянна. Наблюдават се два етапа: спокоен и еруптивен. По време на етапа на затишие устието на вулкана е запушено, докато при еруптивния етап то е почти непрекъснато отворено.
Между 1660 и 1944 г. са наблюдавани няколко такива цикъла. Тежки пароксизмални (внезапно повтарящи се) изригвания, които завършват с еруптивен етап, са се случили през 1660, 1682, 1694, 1698, 1707, 1737, 1760, 1767, 1779, 1794, 1822, 1834, 1839, 1850, 1855, 1861, 1868, 1872, 1906, 1929 и 1944 г. Продължителността на етапите на изригване варира от 6 месеца до 30 3/4 години. Етапите на затишие варират от 18 месеца до 7 1/2 години.
Научното изучаване на вулкана започва едва в края на XVIII век. През 1845 г. на височина 1 995 фута (608 м) е открита обсерватория, а през 20 век на различни височини са поставени множество станции за извършване на вулканоложки измервания. Построени са също голяма лаборатория и дълбок тунел за сеизмо-гравиметрични измервания.
Склоновете на Везувий са покрити с лозя и овощни градини, а виното, отглеждано там, е известно като Lacrima Christi (на латински: "сълзи на Христос"); в древния Помпей бурканите с вино често са били маркирани с името Vesuvinum. По-нагоре планината е покрита с горички от дъб и кестен, а от северната страна по склоновете на планината Сомма горите стигат до самия връх. От западната страна кестеновите горички отстъпват на височина над 2 000 метра на вълнообразни плата, покрити с метла, където кратерът, оставен от голямото изригване през 79 г., е запълнен. Още по-високо, по склоновете на големия конус и по вътрешния склон на планината Сома, повърхността е почти безплодна; през периодите на покой тя е покрита с туфи от ливадни растения.
Почвата е много плодородна и през дългия период на бездействие преди изригването през 1631 г. в кратера е имало гори и три езера, от които са пиели пасящи стада. Растителността по склона загива по време на периодите на изригване заради вулканичните газове. След изригването през 1906 г. по склоновете са засадени гори, за да се предпазят населените места от калните потоци, които обикновено се появяват след силни изригвания, и в плодородната почва дърветата бързо израстват.
През 73 г. пр.н.е. гладиаторът Спартак е обсаден от претора Гай Клавдий Глабер на безплодния връх на планината Сома, която тогава представлява широка, плоска котловина, оградена от ръбести скали, обрасли с диви лозя. Той се спасил, като усукал въжета от лозови клони и се спуснал през незащитени пукнатини в ръба. Някои картини, открити в Помпей и Херкулан, изобразяват планината така, както е изглеждала преди изригването ѝ през 79 г., когато е имала само един връх.
Екскурзии и почивки до Везувий
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА НАШИЯ БЮЛЕТИН
