Вашата оценка 5.00 от 1 гласа
Казабланка
Казабланка, арабски Al-Dār al-Bayḍāʾ или Dar al-Beïda, главно пристанище на Мароко, на северноафриканското крайбрежие на Атлантическия океан.
Произходът на града не е известен. На днешното място през XII в. е имало амазигско (берберско) село, наречено Анфа; то се превръща в пиратска база за преследване на християнски кораби и е разрушено от португалците през 1468 г. Португалците се завръщат в района през 1515 г. и построяват нов град, наречен Casa Branca ("Бялата къща"). Той е изоставен през 1755 г. след опустошително земетресение, но султанът на ʿАлауи Sīdī Muhammad ibn ʿAbd Allāh възстановява града в края на XVIII в. В него започват да се заселват испански търговци, които го кръщават Казабланка, и други европейски търговци. След време французите надделяват над другите европейски заселници и името Maison Blanche (означаващо също "Бялата къща") става толкова разпространено, колкото и Casablanca.
През 1907 г. градът е окупиран от французите, а по време на френския протекторат (1912-56 г.) Казабланка става главното пристанище на Мароко. Оттогава растежът и развитието на града са непрекъснати и бързи. По време на Втората световна война (1939-45 г.) през 1943 г. в града се провежда британско-американска конференция на високо равнище. (Вж. Конференция в Казабланка.) През 1961 г. на конференция в Казабланка, председателствана от краля на Мароко Мухаммад V, е основана Казабланската група на африканските държави.
Изграденото от човека пристанище Казабланка е защитено от морето с вълнолом и обслужва по-голямата част от външната търговия на Мароко. То е и пристанище за европейски кораби; булевард Хансали, който води до пристанището, е осеян с магазини за туристи. Във вътрешността на пристанището се намира старият град, или медината, първоначалният арабски град. Той все още е ограден отчасти с оригиналните си крепостни стени и представлява лабиринт от тесни улички и избелели тухлени или каменни къщи. В полукръг извън стените на медината се намира градът, построен от французите. Авенютата, лъкатушещи от площад Мухаммад V, се пресичат от околовръстни пътища, които достигат до брега от двете страни на пристанището. Площад Мухаммад V, близо до портата на старата медина, и площадът на Обединените нации са бизнес и административните центрове на града, където са разположени банки, хотели и големи модерни магазини. Далеч на юг, с изглед към градините на Парка на Арабската лига, се намира бялата катедрала Сакре Кьор. На запад от парка и в посока към брега се намират градините и вилите на жилищни квартали като Анфа. Голям брой бедняци живеят в бедняшки квартали (бидонвили) в покрайнините на града. Те се състоят предимно от полуразрушени постройки, изградени от блокове и ламарина, като в много от тях липсва елементарна течаща вода и канализация; в много от тях обаче има сателитни чинии. Мароканското правителство провежда политика за подобряване на инфраструктурата и за подобряване на условията за живот в тези бедняшки квартали.
Автобусите са основното средство за обществен транспорт. Мрежа от малки и големи таксита обслужва пътниците съответно в рамките на града и в околния регион. Пътища свързват Казабланка с други големи градове. Съществува и железопътна линия, която минава на североизток до Танжер, а в периоди на политическа стабилност - на изток до Алжир и Тунис. Летище Казабланка-Анфа, на югозапад, и летище Казабланка-Нуасер, на изток от града, осигуряват международно обслужване.
Бързият търговски напредък на Казабланка, особено разрастването на нейното пристанище, я утвърждава като икономическа столица на Мароко. На него се падат повече от половината от банковите транзакции и промишленото производство на страната. Промишлеността на Казабланка включва текстил, електроника, кожарство, консервиране на храни и производство на бира, спиртни напитки и безалкохолни напитки. Риболовът е важен в крайбрежните води, където сравнително широкият континентален шелф осигурява добри условия за риболов. Уловът включва солес, червен кефал, калкан, морски змиорки, раци и скариди.
В Казабланка има училища с арабски и френски език на различни образователни нива. Има и различни културни и утилитарни институти, като Гьоте-институт, Общински колеж за изящни изкуства, Общинска библиотека, дружество по праистория, институт по риболов и градинарско дружество. Джамията Ḥасан II, разположена отчасти върху възстановена земя по крайбрежието, е една от най-големите и най-богато украсени джамии в света.
Като основен център за отдих в Мароко, Казабланка разполага с множество приятни плажове, паркове и привлекателни алеи по крайбрежието. Населено място. (2004) 2,933,684; (2014) 3,357,173.
Произходът на града не е известен. На днешното място през XII в. е имало амазигско (берберско) село, наречено Анфа; то се превръща в пиратска база за преследване на християнски кораби и е разрушено от португалците през 1468 г. Португалците се завръщат в района през 1515 г. и построяват нов град, наречен Casa Branca ("Бялата къща"). Той е изоставен през 1755 г. след опустошително земетресение, но султанът на ʿАлауи Sīdī Muhammad ibn ʿAbd Allāh възстановява града в края на XVIII в. В него започват да се заселват испански търговци, които го кръщават Казабланка, и други европейски търговци. След време французите надделяват над другите европейски заселници и името Maison Blanche (означаващо също "Бялата къща") става толкова разпространено, колкото и Casablanca.
През 1907 г. градът е окупиран от французите, а по време на френския протекторат (1912-56 г.) Казабланка става главното пристанище на Мароко. Оттогава растежът и развитието на града са непрекъснати и бързи. По време на Втората световна война (1939-45 г.) през 1943 г. в града се провежда британско-американска конференция на високо равнище. (Вж. Конференция в Казабланка.) През 1961 г. на конференция в Казабланка, председателствана от краля на Мароко Мухаммад V, е основана Казабланската група на африканските държави.
Изграденото от човека пристанище Казабланка е защитено от морето с вълнолом и обслужва по-голямата част от външната търговия на Мароко. То е и пристанище за европейски кораби; булевард Хансали, който води до пристанището, е осеян с магазини за туристи. Във вътрешността на пристанището се намира старият град, или медината, първоначалният арабски град. Той все още е ограден отчасти с оригиналните си крепостни стени и представлява лабиринт от тесни улички и избелели тухлени или каменни къщи. В полукръг извън стените на медината се намира градът, построен от французите. Авенютата, лъкатушещи от площад Мухаммад V, се пресичат от околовръстни пътища, които достигат до брега от двете страни на пристанището. Площад Мухаммад V, близо до портата на старата медина, и площадът на Обединените нации са бизнес и административните центрове на града, където са разположени банки, хотели и големи модерни магазини. Далеч на юг, с изглед към градините на Парка на Арабската лига, се намира бялата катедрала Сакре Кьор. На запад от парка и в посока към брега се намират градините и вилите на жилищни квартали като Анфа. Голям брой бедняци живеят в бедняшки квартали (бидонвили) в покрайнините на града. Те се състоят предимно от полуразрушени постройки, изградени от блокове и ламарина, като в много от тях липсва елементарна течаща вода и канализация; в много от тях обаче има сателитни чинии. Мароканското правителство провежда политика за подобряване на инфраструктурата и за подобряване на условията за живот в тези бедняшки квартали.
Автобусите са основното средство за обществен транспорт. Мрежа от малки и големи таксита обслужва пътниците съответно в рамките на града и в околния регион. Пътища свързват Казабланка с други големи градове. Съществува и железопътна линия, която минава на североизток до Танжер, а в периоди на политическа стабилност - на изток до Алжир и Тунис. Летище Казабланка-Анфа, на югозапад, и летище Казабланка-Нуасер, на изток от града, осигуряват международно обслужване.
Бързият търговски напредък на Казабланка, особено разрастването на нейното пристанище, я утвърждава като икономическа столица на Мароко. На него се падат повече от половината от банковите транзакции и промишленото производство на страната. Промишлеността на Казабланка включва текстил, електроника, кожарство, консервиране на храни и производство на бира, спиртни напитки и безалкохолни напитки. Риболовът е важен в крайбрежните води, където сравнително широкият континентален шелф осигурява добри условия за риболов. Уловът включва солес, червен кефал, калкан, морски змиорки, раци и скариди.
В Казабланка има училища с арабски и френски език на различни образователни нива. Има и различни културни и утилитарни институти, като Гьоте-институт, Общински колеж за изящни изкуства, Общинска библиотека, дружество по праистория, институт по риболов и градинарско дружество. Джамията Ḥасан II, разположена отчасти върху възстановена земя по крайбрежието, е една от най-големите и най-богато украсени джамии в света.
Като основен център за отдих в Мароко, Казабланка разполага с множество приятни плажове, паркове и привлекателни алеи по крайбрежието. Населено място. (2004) 2,933,684; (2014) 3,357,173.
Екскурзии и почивки до Казабланка
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА НАШИЯ БЮЛЕТИН
