Вашата оценка
Екскурзии в Южна Африка
Полезна информация
Южна Африка, най-южната страна на африканския континент, е известна с разнообразния си релеф, голямата си природна красота и културното си многообразие, които я превърнаха в предпочитана дестинация за пътешественици след законовото прекратяване на апартейда (на африканс: "apartness" или расово разделение) през 1994 г.
Отдалечеността на Южна Африка - тя се намира на хиляди километри от големите африкански градове като Лагос и Кайро и на повече от 6000 мили (10 000 км) от по-голямата част от Европа, Северна Америка и Източна Азия, където се намират основните ѝ търговски партньори - спомага за укрепването на официалната система на апартейд през голяма част от 20-ти век. При тази система правителството, контролирано от малцинственото бяло население, налага сегрегация между определените от правителството раси в областта на жилищното настаняване, образованието и почти всички сфери на живота, като на практика създава три нации: една от белите (състояща се от народи предимно с британски и холандски [бурски] произход, които от поколения се борят за политическо надмощие - борба, достигнала своя жесток връх с Южноафриканската война от 1899-1902 г.); една от черните (съставена от народи като ловците-събирачи сан от северозападната пустиня, пастирите зулу от източните плата и фермерите кхоехо от южните райони на Кейп); и една от "цветнокожите" (хора със смесена раса) и етническите азиатци (индийци, малайци, филипинци и китайци). Режимът на апартейд е обект на презрение и дори яростна съпротива от страна на голяма част от световната общност, а към средата на 80-те години на ХХ век Южна Африка се оказва сред държавите парии в света, обект на икономически и културен бойкот, който засяга почти всички аспекти на живота.
В крайна сметка, принудено да се изправи срещу несъстоятелността на етническия сепаратизъм в една мултикултурна страна, южноафриканското правителство на Ф. В. де Клерк (1989-94 г.) започва да отменя законите за апартейда. Този процес на свой ред постави началото на прехода към всеобщо избирателно право и истинска изборна демокрация, чиято кулминация бе избирането през 1994 г. на правителство, ръководено от чернокожото мнозинство под ръководството на дългогодишния дисидент в затвора Нелсън Мандела. Както показва този преход, за кратък период от време страната постигна забележителен напредък в установяването на социално равенство.
Южна Африка има три града, които служат за столици: Претория (изпълнителна власт), Кейптаун (законодателна власт) и Блумфонтейн (съдебна власт). Йоханесбург, най-големият градски район в страната и търговски център, се намира в сърцето на многолюдната провинция Гаутенг. Дърбан, пристанище на Индийския океан, е основен промишлен център. Източен Лондон и Порт Елизабет, разположени по южното крайбрежие на страната, са важни търговски, промишлени и културни центрове.
Днес Южна Африка се радва на сравнително стабилна смесена икономика, която се опира на плодородните си земеделски земи, богатите минерални ресурси, туристическите атракции и високоразвития интелектуален капитал. По-голямото политическо равенство и икономическата стабилност обаче не означават непременно социално спокойствие. В началото на XXI в. южноафриканското общество продължава да се сблъсква с тежки предизвикателства: нарастваща престъпност, етническо напрежение, големи различия в жилищните условия и образователните възможности, както и пандемията от СПИН.
Отдалечеността на Южна Африка - тя се намира на хиляди километри от големите африкански градове като Лагос и Кайро и на повече от 6000 мили (10 000 км) от по-голямата част от Европа, Северна Америка и Източна Азия, където се намират основните ѝ търговски партньори - спомага за укрепването на официалната система на апартейд през голяма част от 20-ти век. При тази система правителството, контролирано от малцинственото бяло население, налага сегрегация между определените от правителството раси в областта на жилищното настаняване, образованието и почти всички сфери на живота, като на практика създава три нации: една от белите (състояща се от народи предимно с британски и холандски [бурски] произход, които от поколения се борят за политическо надмощие - борба, достигнала своя жесток връх с Южноафриканската война от 1899-1902 г.); една от черните (съставена от народи като ловците-събирачи сан от северозападната пустиня, пастирите зулу от източните плата и фермерите кхоехо от южните райони на Кейп); и една от "цветнокожите" (хора със смесена раса) и етническите азиатци (индийци, малайци, филипинци и китайци). Режимът на апартейд е обект на презрение и дори яростна съпротива от страна на голяма част от световната общност, а към средата на 80-те години на ХХ век Южна Африка се оказва сред държавите парии в света, обект на икономически и културен бойкот, който засяга почти всички аспекти на живота.
В крайна сметка, принудено да се изправи срещу несъстоятелността на етническия сепаратизъм в една мултикултурна страна, южноафриканското правителство на Ф. В. де Клерк (1989-94 г.) започва да отменя законите за апартейда. Този процес на свой ред постави началото на прехода към всеобщо избирателно право и истинска изборна демокрация, чиято кулминация бе избирането през 1994 г. на правителство, ръководено от чернокожото мнозинство под ръководството на дългогодишния дисидент в затвора Нелсън Мандела. Както показва този преход, за кратък период от време страната постигна забележителен напредък в установяването на социално равенство.
Южна Африка има три града, които служат за столици: Претория (изпълнителна власт), Кейптаун (законодателна власт) и Блумфонтейн (съдебна власт). Йоханесбург, най-големият градски район в страната и търговски център, се намира в сърцето на многолюдната провинция Гаутенг. Дърбан, пристанище на Индийския океан, е основен промишлен център. Източен Лондон и Порт Елизабет, разположени по южното крайбрежие на страната, са важни търговски, промишлени и културни центрове.
Днес Южна Африка се радва на сравнително стабилна смесена икономика, която се опира на плодородните си земеделски земи, богатите минерални ресурси, туристическите атракции и високоразвития интелектуален капитал. По-голямото политическо равенство и икономическата стабилност обаче не означават непременно социално спокойствие. В началото на XXI в. южноафриканското общество продължава да се сблъсква с тежки предизвикателства: нарастваща престъпност, етническо напрежение, големи различия в жилищните условия и образователните възможности, както и пандемията от СПИН.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА НАШИЯ БЮЛЕТИН
