Урфа

Şanlıurfa, по-рано Urfa или Edessa, арабски Al-Ruhā, град, Югоизточна Турция. Разположен е в плодородна равнина и е обграден от три страни от варовикови хълмове.
Градът, който е на голяма възраст, контролира стратегически проход на юг, през който минава път, използван от древността за пътуване между Анадола и Северна Месопотамия. Съвременното име произлиза от ранното арамейско име Урхай, което е променено на Едеса, когато градът е възстановен като военно селище през III в. пр. н. е. Освобождавайки се от наложения елинизъм, Едеса, като столица на княжество Осроена, е основен център на сирийската култура; тя заема важно място в конфликтите между Партия и Рим.

Християнството достига до Едеса около 150 г. и градът става седалище на най-важната епископия в Сирия. В Едеса е създадена значителна част от раннохристиянската литература на сирийски език.

След като неведнъж е превземана от персите на Сасанидите, около 638 г. Едеса е превзета от арабите. След това градът е бил подложен на много промени в управлението, включително окупация от кръстоносците през 1098 г., докато не е присъединен към Османската империя в периода между 1516 и 1637 г. След това остава турски, с изключение на кратка окупация от силите на османския губернатор на Египет Мухаммад Алай паша в края на 30-те години на XIX в.

Сред паметниците на града са руините на древна цитадела, разположена на един от хълмовете с изглед към града, част от старите градски стени, съоръжения за предотвратяване на наводнения, построени през VI в. от византийския император Юстиниан I, и джамийският комплекс от XIII в. "Халил юр-Рахман" (Халил ал-Рахман, наричан още Дьошме). Съвременната Şanlıurfa е местен пазар за селскостопанските и животинските продукти от околния регион. Основните експортни стоки са масло и вълна. Градът е свързан чрез главни пътища с Газиантеп на запад, Мардин на североизток, Адияман на северозапад и Северна Сирия на юг. Население. (2000 г.) 385 588 души; (2019 г.) 577 218 души.