Истанбул за Великден 2019 пътуване до Цариград и българските корени във времето

За информация 02 980 44 59 / 0884 47 30 54

M Принтирай
Описание
Истанбул За ВЕЛИКДЕН 2019 пътуване до ЦАРИГРАД и българските корени във времето!
Великденска литургия в българската черква „Свети Стефан”!
Екскурзия с дневен преход, 3 нощувки и 4 дни до СВЕЩЕНИ БЪЛГАРСКИ места в Цариград!

„Пред моите очи обширний Цариград разстила
с блясък чуден своите вълшебни красоти
и тъй пленява ме с неудържима сила
кат някога си мойте войнствени деди.”

(Константин Величков, Цариградски сонети, XXXV)

1 ден: (26.04.2019) София - Цариград ( Бизантион - Константинопол - Цариград - Истанбул)
Сутринта в 07:00 отпътуване от София, паркинга на автогара Сердика (Трафик Маркет) пред Централна ЖП гара по маршрута: Пловдив – Хасково – Харманли – Капитан Андреево. Преминаване на границата. Пристигане в Истанбул и настаняване в хотел 3*. Свободно време за самостоятелна разходка в никога ненадминатият град, града на градовете – Цариград. Нощувка.

2 ден: (27.04.2019) Цариград: квартал Шишли, квартал Арнавуткьой и квартал Фенер
Закуска. Свободно време или по желание организирана туристическа програма с местен екскурзовод на български език (включена в цената), в която ще възкресим спомени за знаменити българи, ще се поклоним пред грандиозните им дела и ще посетим свещени за българите места: Българският Екзархийски дом в кв. Шишли, православното гръцко гробище „Метаморфосос”, където е гроба на Гаврил Кръстевич, в кв. Арнавуткьой с църквата „Св. Архангел Михаил” и гробницата на княз Стефан Богориди, в кв. Еминьоню ще преминем край Балкапан хан, в кв. Фенер - желязната църква „Свети Стефан” и метоха, Вселенската Патриаршия.
Днешният ден е пътуване във времето, пренасяме се в средата и третата четвърт на XIX в. (т.е. от края на 40-те години), когато в Цариград е съществувала цяла българска колония - цариградските българи, които понякога са наброявали до 35-40 хиляди (повечето от тях - мъже в активна възраст, занаятчии и търговци); по тази причина с право мнозина автори са писали, че Цариград е бил най-големият български град по това време. В увлекателното пътуване ще почерпим вдъхновение от разказа за великите дела на титаните на нашето Възраждане. Ще се разходим и покрай морето и ще се потопим в романтичната атмосфера на чудните дървени къщи „Ялъ” в квартал Арнавуткьой на чашка чай или кафе край Босфора… На уличка тясна, подирен от сенки,
отидох на среща - раним, гологлав.
(Така се вълнуват невръстните фенки,
когато получат афиш с автограф.)
И седнал на прага на хана вселенски
посръбвам видения - дар величав
от време епично.
Константин Величков, Цариградски сонети, XXXVI
Завръщане в хотела в късен след обяд. Свободно време. Вечерта в 22:00 часа по желание (включено в цената), организирано посещение на Празнична Великденска литургия в българската църква „Свети Стефан”. Нощувка.

3 ден: (28.04.2019) Цариград: църквата - музей „Света София - дворец Долмабахче Сарай
Закуска. Свободен ден или по желание и срещу допълнително заплащане: организирано посещение с местен екскурзовод на бълг. език в историческия център на града и църквата „Света София” ( 25 евро с вкл. входен билет и слушалки) и посещение в султанския дворец Долмабахче сарай (25 евро с вкл. входен билет). Нощувка.

4 ден: (29.04.2019) Цариград - Одрин - София
Закуска. Отпътуване за София с попътна разходка в Одрин за около 2 часа. Пристигане в София късно вечерта.
Допълнителна информация
Пакетна цена в лева, според избора на хотел:
  • На човек в двойна стая - 275 лева
  • Единична стая - 365 лева
  • Дете до 5.99 г с 2-ма възрастни в стая - 150 лева
  • Дете до 11.99 г с 2-ма възрастни в стая - 190 лева

Пакетната цена НЕ включва:
  • пешеходна разходка в историческия център на Цариград и входен билет със слушалки за посещение в църквата „Св. София” с екскурзовод на български – 25 евро (при минимум 20 туриста)
  • посещение на султански дворец Долмабахче сарай с екскурзовод на български и входен билет – 25 евро ( при минимум 20 туриста)
  • музейни такси за обекти посещавани по желание

  • Минимален брой туристи за осъществяване на екскурзията: 35 туристи.
  • Срок за уведомление при недостигнат минимален брой туристи: 7 дни преди началната дата.
  • няма визови, санитарни и медицински изисквания за посещаваните по маршрута страни

Необходими документи:
  • за пътуване до Турция е необходим международен паспорт валиден минимум 6 месеца от датата на връщане в България;
  • деца под 18 г., пътуващи с 1 родител е необходимо да имат нотариално заверено пълномощно от другия родител. По време на пътуването е необходимо и фотокопие на пълномощното.

Начин на плащане:
  • депозит - 30 % от пакетната цена,
  • доплащане - до 14 дни преди отпътуване.

  • Туроператорът препоръчва на своите клиенти сключване на застраховка Отмяна на пътуване, покриваща загубите в случай, че са възпрепятствани да пътуват. Застраховката е доброволна и се сключва в деня на сключване на договора за организирано пътуване. Туроператорът не възстановява сумата по застраховката при неосъществяване на екскурзиятa.

Уважаеми Пътешественико,
пред погледа ти е една различна програма за пътуване до Истанбул, царицата на градовете – Цариград. Програма, в която пътуването не е само в пространството, но е по-скоро пътуване във времето назад и докосване до значими за нас места в Цариград, където именити българи с делата си спомогнаха да пребъде България.
В тази програма няма да ти предложим изкачване до кулата именувана на скъпоценен камък - „Сапфир”, но ще ти покажем най-безценните и крайгълни камъни в българската история, до които да се докоснеш и почерпиш сила и вдъхновение, ще те отведем до свещените камъни за всеки българин в Цариград!

Свещените български места в Цариград

Квартал Еминьоню
намира се срещу моста на Галата в "устието" на Златния рог. Съвсем близо е пазарът за подправки известен и като „Египетски пазар”, наблизо е и пристанището, от където тръгват и корабчета за разходка по Босфора. Ако вече сте посещавали Истанбул познавате тези места и вече сте се разхождали тук.
В тази програма ние ще разгледаме Еминьоню като квартал, в който тече активен, непрестанен стопански и културен обмен още от времето на първите векове на Византия и до днес. В този район е най-голямата концентрация в Цариград на ханове и кервансараи, строени първоначално за приютяване на пътуващи търговци с керваните им, но постепенно превърнали се в седалища на определени професионални съсловия. Повечето са на мястото си вече 3-4 столетия, като удивителното е, че и днес те удържат спомена за основното си предназначение. Квартал Еминьоню е от местата, които имат своеобразна "памет" и уникалност да се съхрани дотам, че описанията на сгради от XIX век да са напълно валидни и точни и за началото на XXI-ви. Така е възможно да открием основните сгради в квартала свързани с цариградските българи.

Такова място е Буюк Чорапчи хан
едно от средищата на "свързаните" помежду си занаяти абаджийство и чорапчийство (оттук - и името му): през XIX век в него са се намирали канторите на доста абаджии от Копривщица и Калофер.
Ето и описание на хана от преди век и половина: "Чорапчи хан беше едно каменно здание, прилично на кервансараите. В средата - двор, а наоколо двуетажна зидария, покрита с куршумена зидария над изпъкналите сводчета. На долния етаж бяха магазините - вънкашни (с лице към улицата) и вътрешни (с лице към двора). На горния етаж бяха одаите, наредени по цялото протежение на зданието. За да се отиде в тях, имаше няколко каменни стълби и един дълъг коридор, проснат пред всичките стаи и покрит с дебели сводове. За да иде светлина и чист въздух, откъм двора бяха оставени широки отвърстия без никакви стъкла. Коридорът беше постлан с плочи, а повечето от стаите - с тухли".
Описанието е на Михаил Маджаров (1854-1944) - публицист, журналист, общественик, дипломат; един от дейците на Народната партия, съмишленик и приятел на Вазов. Тук баща му - абаджията хаджи Иван Маджаров (Йоан Маджар) от Копривщица, е държал кантора, оттук е управлявал търговията си в Империята, като "превзема" със стоките си дори далечен Египет. Тук младият Маджаров се е учил на занаят от баща си, но после го изоставя и се отдава на учение в Роберт колеж; тук той се среща за последен път с вуйчо си Георги Бенковски (Гавраил Хлътев е брат на майка му Василя Хлътева). И днес ако потърсите този хан ще го откриете на мястото си и ще го разпознаете по описанието…

Балкапанъ-хан
Недалеч от Чорапчи хан е, а името е съставено от две думи: "бал" ще рече мед, а "капан" (буквално: "голям кантар") - място за продаване на стоки на едро, т.е. името на хана подсказва, че първоначално тук се е извършвала търговия с мед.
Балкапан-хан е едно от най-важните български места в Цариград, тясно преплетено със съдбите на множество значими фигури на нашето Възраждане. Впрочем, това е било единственото място на концентрация на българската колония в Цариград: българите, макар многобройни и активни, са живеели разпръснато в големия град, понеже всички - почти без изключение - са били гурбетчии и бекяри - временни обитатели на Града.
Балкапан-хан е и основното седалище на българските търговци в Цариград: те се заселват тук едва след 1839 г., когато в резултат на реформите на султан Махмуд II християните придобиват правото да получават самостоятелен лиценз и да търгуват в капани (а дотогава са можели да бъдат само съдружници на някой мюсюлманин, съответно - негов партньор и доставчик на стоки). Балкапан хан е бил населен почти изключително от българи, от около стотина търговци от цяла България (без Македония), но най-вече - от динамичните Калофер, Копривщица, Сливен; с помагачите и слугите обитателите са достигали до няколкостотин души.
В старите описания на Балкапан хан го сравняват с пловдивския Куршумли-хан, който отдавна е изчезнал, но Балкапан хан си стои там – все същият.
Търговците от Балкапан (никак не можем да пропуснем името на братя Тъпчилещови от Калофер, но не само те са заслужили "вечная память") са поддържали дейността на "главното" българско читалище - това в Цариград, а също и на Македонската дружина. Най-вече оттук са благодетелите и спомоществувателите на просветното дело, на църковната борба и книжовността.

Балкапанъ-хан е "банката" на българското Възраждане, Балкапан е и важен книжовен център.
Ето защо: през 1849 г. "уста-башията" на българската журналистика Иван Богоров (1820-1892) започва да издава "Цариградски вестник" (дълго време - единственият български вестник) именно тук, "в Бал-капан-хан в оная малка и оскъдна печатница, коя с големи трудове си беше набавил", по свидетелството на Георги Раковски.
Но и това не е всичко: Балкапан е бил едно от двете (другото - черквата "Св. Стефан") средищни места за цариградската българска колония, нейно място за среща - тук е бил "мегданът" на Възраждането.
Срещу Балкапан хан пък била цариградската българска книжарница. Основана от печатарското дружество "Промишление" и управлявана от младия и енергичен копривщенец Иван Говедаров (1851-1917), тя привлича към себе си всичките ни книжовни сили в Цариград: тук се срещат "старите" (Славейков & Co.) и "младите" (възпитаниците на цариградските лицеи: К. Величков, М. Маджаров, Ст. Бобчев, Ст. Михайловски и др.). Откриването на книжарницата през май 1872 г. е събитие за цяла България!
Книжарницата се открива точно по времето, когато окончателно се оформя самостоятелната българска църковна йерархия. На 11 май 1872 г., в деня на св. св. Кирил и Методий, Екзарх Антим I служи за първи път в "Св. Стефан" като български първойерарх.

Квартал Шишли и Българската Екзархия
Разположена сред обширен, потънал в зеленина двор, скрита от любопитните очи и шумния делник, в истанбулския квартал “Шишли” се издига красива бяла сграда. Купена е през 1907 г. по инициатива на екзарх Йосиф. Дотогава екзархийската канцелария се помещавала в квартал “Ортакьой”. Там се провел през 1871 г. първият църковно–народен събор, избрал за екзарх Антим І и утвърдил подготвения предишната година “Устав за управлението на Българската Екзархия”. В новия Екзархийски дом заседавал Светия Синод на Българската православна църква до преместването си в София. Оттук е ръководена църковната и просветна дейност сред българското население, останало извън пределите на свободна България. С дипломатичност, последователност и твърдост са били възстановени стотици църкви, построени са много нови училища.
На първия етаж в Екзархийския дом се намира кабинетът на екзарх Йосиф. Съхранен в автентичния си вид и с гордост е показван на посетителите. Запазени са всички мебели, включително писалището на екзарха и касата с четири ключалки, чиито ключове били пазени от четирима от настоятелите.На видно място е окачен и прочутия Ферман, с който султан Абдул – Азис признава българите като отделен етнос с право на самостоятелна Църква, начело с български духовен глава.
Дървени стълби водят до параклиса “Свети княз Борис–Михаил”. Тук се пазят стари икони и книги, църковна утвар и картини, подредени в музейна сбирка.
Свързан с централната сграда е храмът “Свети Иван Рилски”. Всяка неделя църковните служби събират българите от колонията и християни от други националности. Като зелен остров в задъхания град е градината около Екзархийския дом. Поставена на видно място в двора, всеки ден звъни с ясен глас камбаната–реликва, отлята през 1872 г. по случай учредяването на Българската екзархия.

Квартал Фенер и църквата „Свети Стефан”
На самия бряг на Златният рог привлича погледа желязната българска църква „Свети Стефан” - бисер в короната на древния и вечен град – Цариград.
Едва ли има българско сърце, което да не трепне, стане ли дума за “Свети Стефан” – желязната църква. Храм със славно минало, той и днес дава самочувствие и гордост на българите, независимо дали са в България, или разпилени по целия свят.
Интересна е историята на храма. Къщата, дарена от княз Стефан Богориди, цариградските българи преустроили в дървена църква. Осветена по славянски на 09.10.1849 г. тя, както и изграденият след две години Метох, станали люлка на българското духовно и национално Възраждане. Тук на 03.04.1860 г. по време на Великденската служба, Иларион Макариополски с думите “… и всякое епископство православних!” поел отговорността на български духовен глава. Пак тук за първи път бил прочетен издаденият на 28.02.1870 г. “Ферман”, с който българите се признавали за отделен етнос с право на самостоятелна Църква под името Българска Екзархия.

Великаните в историята на българският народ в Цариград

Княз Стефан Богориди
роден като Стойко Цонков Стойков в Котел, внук на Софроний Врачански по бащина линия. Очевидно именно по тази причина името Богориди е дадено на него и брат му Атанас в чест на княз Борис I, Кръстител, известен и като Богорис.
Как става така, че Стойко Стойков става Княз Богориди, и с какви забележителни събития е изпъстрена неговата биография, малко е писано за това. Струва си да помечтаем за литературна, а защо не и филмова биография, посветена на него и не по-малко забележителните му синове Никола и Алеко, на когото е кръстена пък главната улица в Бургас.
Стойко става Стефан в гръцкия колеж „Св.Сава” в Букурещ, където учи. Известно време е учител, по препоръка на дядо си Софроний във фанариотско семейство в Истамбул. Учителстването явно не му е давало достатъчно простор за изява и той постъпва като преводач в османската флота. Така през 1799 г. участва в експедиционния корпус на Мустафа паша (бъдещия султан Мустафа IV) срещу дебаркиралия през 1798 г. в Египет френски корпус на Наполеон Бонапарт.
1812 г. Стефан Богориди е в Молдова с княз Скарлат Калимахи, който го назначава за губернатор на Галац. В 1821 г. по време на Влашкото въстание е каймакам на Влашко. На следващата година е каймакам на Молдова, а след това става драгоман/преводач в османската флота (1823 – 1825). Между 1825 и 1828 г. е изпратен на заточение в Никомедия, Мала Азия.
След Руско-турската война от 1828-29 година и последвалия я Одрински мирен договор, Стефан Богориди оглавява османската делегация в Санкт Петербург, която трябва да уреди спорните въпроси с Русия. Той се справя успешно с мисията си и така печели доверието на султан Махмуд II, който го назначава за свой съветник.
Българин от Котел по произхождение и кръв, школуван и образован по елински, Стефанаки бей служи три десетилетия пряко на няколко султана и играе решаваща роля в сложния политически живот на империята. Английският посланик в Цариград Канинг, по-късно лорд Стратфорд, разказва в мемоарите си как, благодарение на дипломатическата мисия на Стефанаки бей Гърция получава своята независимост. Богориди участва дискретно във всички важни преговори и решения на Портата с другите европейски държави. През 1833 г. той приема княжеска титла. Става княз на о-в Самос, който по международните споразумения бил автономен. Внукът на Софроний Врачански номинално управлявал острова 17 години, като продължавал да участва в комбинациите на централната власт. Султан Махмуд II, а по-късно и Абдул Меджид посещавали къщата на дипломата, а също така присъствали лично на сватбите на неговите дъщери.
През август 1849 година княз Стефан Богориди получава от султана разрешение за построяване на българска църква в Цариград и дарява къщата си в квартала Фенер. Чрез доброволни помощи е построен малък параклис, осветен на 9 октомври 1849 година, който е посветен на Свети Стефан в чест на Стефан Богориди. На същото място по късно е издигната известната Желязна църква.
На 25 юни 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Автор на проекта е османският архитект от арменски произход Ховсеп Азнавур.

Гаврил Кръстевич
роден като Гандю Кръстев Баев в Котел през 1818 г.
Израсъл и добил първи познания в родното си село, Гандю бил изпратен да се доучи в Карлово, дето учителствувал именития по онова време елинист Райно Попович, при когото престоял повече от три години.
През 1835 година учителства за кратко в Сливен, след което заминава за Цариград. По молба и препоръка на котленските чорбаджии е приет в дома на един от най-влиятелните османски сановници – котленеца княз Стефан Богориди, със задачата да се изучи за учител.
Богориди скоро долавя способностите на младото котленче и решава да го подготви за бляскаво бъдеще: отначало той го изпраща в прочутата по онова време гръцка "Велика школа" на Куру-чешме, където се учили Иларион, Раковски, Богоров и др. бележити наши дейци. Тук Кръстевич изучава елинските класици, граматика, богословие, философия, география, физика и др. науки.
Кръстевич овладява гръцки и френски език, както и богословските науки. Вместо да го върне в Котел, през 1838 година Богориди го изпраща да продължи учението си в Париж. Кръстевич завършва „Право“ в Сорбоната през 1844 г. Завръща се в Цариград и работи като частен секретар на Стефан Богориди. От 1845 до 1850 г. е негов наместник и фактически управител на остров Самос. От 1850 година започва кариера в османската съдебна система: става съдия, член на Върховния съд и преподавател в юридическата школа в столицата. Автор е на търговския закон на Османската империя.
И още същата година (1850) Кръстевич осъществява първата си среща с българската история. Заминава на мисия в Атон - Света гора, където между другата работа успява да освободи от заточение Иларион Макариополский. Двамата се познават отпреди, но оттук започва взаимодействието им по българския църковен въпрос. И ако Иларион остава лицето, вождът и емблемата на успешната борба за самостоятелна българска църква, то Кръстевич е мозъкът, юридическият и държавно-институционният двигател на този процес. През 1868 г. е назначен във Висшия правосъден съвет (Диван-и-ахкям-и-адлие) на империята.
Все същият - убеден патриот и привърженик на закона, на личната почтеност и лоялност - го виждаме в последната му главна историческа роля в Източна Румелия: първо като помощник на Алеко Богориди, а след това и като самостоятелен управител. Тази част от биографията му е добре известна на повърхността и повечето историци с добродушна усмивка проследяват "нежната революция" на Съединението (1885 г.) и безкрайно пасивната, сякаш безпомощна роля на Гавриил Кръстевич в него. Истината е обаче по-дълбока. И ако събитието на 6-ти септември в някои моменти се "чардафонизира" и се изплъзва от контрола на отговорните водачи като майор Данаил Николаев - то бива ли и самата история да остава на това равнище и да изпада в чардафонизация.
Едно внимателно вчитане в източниците ще ни разкрие как Кръстевич, който не може да постъпи непочтено нито към човека, който го е назначил на този пост - султана, - нито, още по-малко, към законното дело на своя народ, намира за най-правилна политика пасивността. При това една напълно съзнателна пасивност. При решаващото нощно заседание на 5-ти срещу 6-ти септември именно той лично спира изпращането на ключовата телеграма до Цариград, като казва: "Не трябва да се съобщава в Цариград. И аз съм българин: каквото стане, нека стане."
През 1911 г. Св. Синод на Българската Църква се обръща към Марко Балабанов за написване на биография, която бива издадена през 1914 година. Книгата е един отличен принос. Напълно заслужава преиздаване като произведение на историческата ни книжнина.
"Не само Правител, що съм, но и Паша, но и Бей да стана, пак чувствованията си не измънявам, пак от Българството си не излазям". - Гаврил Кръстевич
"Добродетелта със своите деяния въздейства тъй непосредствено върху нас, че едновременно делата й будят възхищение, а деятелите й - стремеж към подражание."
Плутарх, "Перикъл", II – мотото на биографията написана от Марко Балабанов
Неслучайно Марко Балабанов слага за мото на своята забележителна биография на Кръстевич горния цитат от "Перикъл" на Плутарх. От една страна, за да ни подскаже елинската грамотност на своя герой, а от друга - за да ни даде вярната пътеводна нишка към него: темата за добродетелта.
Защото Гавриил Кръстевич е един от най-ценните и най-редките бисери в цялата ни история - и въобще във всяка история. Той е от винаги застрашения от изчезване политически вид на почтените люде.

Туроператорът е сключил застраховка Отговорност на Туроператора по чл. 97, ал.1 от Закона за туризма на 14.01.2019, застрахователна застрахователна полица № 03700100001832 в ”ЗД ЕВРОИНС” АД, валидна за периода: от 11.03.2019 до 10.03.2020 год.
ТОП ОФЕРТИ! ПОЧИВКА В ПАЛМА ДЕ МАЙОРКА! ТОП ПОЧИВКА В ГЪРЦИЯ! ПОЧИВКА В АЛБАНИЯ!

Дестинации