Манама

Манама, арабски Al-Manāmah, столица и най-голям град на Бахрейн. Разположен е в североизточния край на остров Бахрейн, в Персийския залив. В града живее около една пета от населението на страната. Споменат за първи път в ислямските хроники около 1345 г., той е превзет от португалците (1521 г.) и от персите (1602 г.). От 1783 г. насам с кратки прекъсвания е в ръцете на управляващата династия Āл Халифа. Тъй като Бахрейн сключва поредица от договори (1861-1914 г.), поставящи страната под нарастваща британска закрила, от 1900 г. в Манама е настанен британски политически агент, подчинен на политическия резидент за Персийския залив, чието седалище дълго време е в Бушер, Иран. През 1946 г. резидентурата е преместена в Манама, където остава до 1971 г., когато градът става столица на независим Бахрейн.

Дълго време Манама е важен търговски център в северната част на Персийския залив и има традиционна икономика, основана на добива на перли, риболова, лодкостроенето и търговията с вносни стоки. Пристанищните съоръжения са били лоши и океанските кораби е трябвало да хвърлят котва в открития рейд на 2-4 мили (3-6 км) от брега. Откриването на петрол на Бахрейн през 1932 г. революционизира икономиката и облика на града, като са построени много модерни сгради. Манама се развива като търговски, финансов и комерсиален център; в него се намират седалищата на множество банки. Седалището на Бахрейнската петролна компания (BAPCO) обаче се намира в ʿAwālī, в центъра на остров Бахрейн. През 1958 г. Манама е обявена за свободно пристанище, а през 1962 г. са открити съоръженията на дълбоководното пристанище Mīnāʾ Salmān, в защитения залив Al-Qulayʿah Inlet, югоизточно от застроената част на града. Със складови и хладилни съоръжения, както и с оборудване за акостиране и ремонт на големи океански плавателни съдове, сега то е едно от най-важните пристанища в Персийския залив. На североизток се намира островът и град Ал-Муаррак, втората по големина община в Бахрейн; двата града са свързани с мост с дължина 1,5 мили (2,5 км).