Колизеума

Флавийският император Веспасиан построява този амфитеатър, който може да побере 65 000 зрители, през 72 г. Строежът на Колизея отнема осем години и е финансиран с плячка, взета от Йерусалим. Колизеят, наричан още Amphitheatrum Flavium, е открит от император Тит с игри и празненства, които продължават 100 дни и струват живота на 5000 животни. По-късно император Домициан, наследникът на Тит, разширява амфитеатъра с допълнителен етаж и редица пространства под Колизея. Това превръща Колизеума в Рим в най-големия амфитеатър в римската история и той се смята за едно от седемте чудеса на света.
Основната цел на Колизея в Рим е била да забавлява хората - и по този начин да увеличава популярността на императора - с гладиаторски битки, понякога включващи диви животни, като слонове и тигри. Битките с животни са се провеждали сутрин в "бестиариите". По време на почивките осъдените престъпници често са били хвърляни на дивите животни. В следобедните часове се провеждали гладиаторски битки. С нарастването на значението на християнството варварските игри са окончателно забранени от император Хонорий през 404 г. Публичното линчуване на монах, който се опитал да прекрати бой между двама гладиатори, било последната капка. До 523 г. там се провеждат само представления с диви животни.

През Средновековието различни земетресения разрушават голяма част от Колизея. През по-късните векове руините са разчистени от папи и други, за да се използват отново камъните като строителен материал за църкви и дворци. Краят на това разграбване е сложен през 1749 г. от папа Бенедикт XIV. Той смята Колизеума в Рим за свещена земя заради важната му история; там е пролята кръвта на много християнски мъченици.
До амфитеатъра може да се стигне през 80 входни арки, а името "Колизеум" (или Колизеум) се основава на колосалната статуя на император Нерон (Колоса на Нерон), която в онези дни е стояла до амфитеатъра. Общата обиколка на амфитеатъра е 527 метра, а максималната му височина достига 48,50 метра. За строителни материали са използвани варовик (1-ви ред арки), по-светли тухли (2-ри и 3-ти ред арки) и бетон. Външната част е завършена с травертин от хълмовете край Тиволи. За седалките и за облицовка на вътрешните стени е използван мрамор. Същинската арена, на която са се провеждали битките, е била с размери 76 на 44 метра и е била заобиколена от четириметрова стена. Смята се, че на арената на Колизея са загинали от 300 000 до 500 000 души!

Трибуните на амфитеатъра са били разделени на четири галерии. Местата, разположени най-близо до арената, били запазени за сенаторите, магистратите и други важни хора. Императорът дори имал собствена ложа с отделен вход. Втората и третата галерия са били за зрители мъже, като по-висшите класи са седели по-близо до арената. Горната, четвърта галерия е била за съпругите на сенаторите и рицарите. По онова време Колизеумът можел да бъде покрит с голям платнен навес, така наречения велариум. Според легендата за опъването на тентата през 240 мачти са били необходими хиляда моряци.
По време на управлението на император Домициан разширенията на Колизея включват хипогеум. Това бил подземен лабиринт с няколко капака и асансьори, например за пренасяне на големи животни на арената. В него се намирали и бараките на гладиаторите, клетките на дивите животни и имало подземен проход към най-голямото гладиаторско училище в Рим.