Вашата оценка 5.00 от 1 гласа
Верона
Верона, град, епископски престол, регион Венето, Северна Италия. Разположен е в подножието на планината Лесини, на 65 мили (105 км) западно от Венеция, и е наполовина обграден от река Адидже.
Градът е основан от древно племе (вероятно Euganei или Raeti), а по-късно е окупиран от галските сеномани. Става римска колония през 89 г. пр.н.е. и бързо увеличава значението си, тъй като се намира на кръстопътя на основните пътища между Италия и Северна Европа. Там е роден поетът Катул. Верона е окупирана от остготския крал Теодорих (489 г.), който построява замък на мястото на днешния замък Сан Пиетро на река Адидже. Градът остава важен и при лангобардските крале. Завладян е от Карл Велики през 774 г. и е резиденция на сина му Пипин и на Беренгар от Тур.
От началото на XII в. Верона е независима комуна и страда по време на ранните борби между гвелфите (папска партия) и гибелините (императорска партия), в хода на които избира гвелфите. Управляван от тиранина Езелино да Романо (1226-59), градът се успокоява и процъфтява при фамилията дела Скала (Скалигер), след като Мастино I дела Скала става подеста (главен магистрат) през 1260 г. По време на управлението на Бартоломео дела Скала традиционно се обичат и умират Ромео Монтеки и Жулиета Капулети; техният романс е отбелязан с т.нар. гробница на Жулиета, къщата на Ромео и къщата на Жулиета. Братът на Бартоломео - Кангранде I (починал през 1329 г.), най-великият член на фамилията дела Скала, закриля поета в изгнание Данте. През 1387 г. Верона пада под властта на Джан Галеацо Висконти, а през 1405 г. - под властта на Венеция, която я държи, с изключение на окупацията ѝ от император Максимилиан I (1509-17), до 1797 г., когато е предадена на Австрия от Наполеон I по силата на договора от Кампо Формио. Последният конгрес на Четиристранния съюз (Русия, Прусия, Австрия, Великобритания) се провежда във Верона през 1822 г. През 1866 г. градът е присъединен към Кралство Италия. По време на Втората световна война градът претърпява сериозни щети, но оттогава е възстановен.
Верона е един от най-богатите на римски останки градове в Северна Италия. Най-забележителната от тях, амфитеатърът или Арена, е третият по големина оцелял римски амфитеатър и сега се използва за опера. От I в. сл. н. е. са и римският театър (с прилежащия му археологически музей) и две порти. Арко дей Гави (реконструирана през 1932 г.) е издигната през I в. пр. н. е. Музеят Lapidario Maffeiano (1714 г.) съдържа гръцки и римски антики. Верона е забележителна с богатата си романска и готическа архитектура, която често е в характерна розова тухла. В града са създадени двама велики ренесансови архитекти - Фра Джокондо и Микеле Санмичели. Сред забележителните му църкви са романската Сан Зено Маджоре (първоначално от V в., преустроена през 1117-1227 г.) с фасада от тухли и мрамор, прочута мраморна веранда и триптих от художника от XIV в. Андреа Мантеня, както и готическата Сант'Анастасия (основана през 1290 г., завършена през 1422-81 г.). В романско-готическата катедрала (възстановена през XV в.) се намира "Успение Богородично" на художника от XVI в. Тициан и една от най-старите библиотеки в Европа. Забележителни са и църквите Сан Фермо Маджоре, състояща се от две постройки от XI в., горната преустроена след 1313 г.; SS. Назаро и Целсо, преустроени през 1464-83 г.; и Сан Джорджо ин Браида, започната през 1477 г. и осветена през 1536 г., частично проектирана от Санмичели. Сред забележителните светски забележителности са Кастелвекио (сега Граждански музей, Верона), построен от Кангранде II през 1354 г.; Лоджия дел Консильо (1493 г.), приписвана на Фра Джокондо; Арката Скалигере, включваща сложните гробници Скалигере с готически балдахини, увенчани с конни статуи; Палацо дела Рагионе (1193 г.; много променен); и Понте Скалигеро (1354 г.), възстановен след като е пострадал през Втората световна война.
Верона е и известен средновековен център на живописта. Творчеството на Антонио Пизанело (Пизано) е кулминацията на придворните фрески от XIV и XV в. Влиянието на Бартоломмео Монтаня от Виченца и неговия тъст, венецианеца Якопо Белини, през XV в. се съчетава с това на Венеция и оказва влияние върху цялата веронска школа. Най-известният художник на града е Паоло Калиари (Паоло Веронезе) от XV в., който прекарва по-голямата част от активния си живот във Венеция, въпреки че неговото "Мъченичество на Свети Георги" остава в "Сан Джорджо ин Браида" във Верона.
Градът е основан от древно племе (вероятно Euganei или Raeti), а по-късно е окупиран от галските сеномани. Става римска колония през 89 г. пр.н.е. и бързо увеличава значението си, тъй като се намира на кръстопътя на основните пътища между Италия и Северна Европа. Там е роден поетът Катул. Верона е окупирана от остготския крал Теодорих (489 г.), който построява замък на мястото на днешния замък Сан Пиетро на река Адидже. Градът остава важен и при лангобардските крале. Завладян е от Карл Велики през 774 г. и е резиденция на сина му Пипин и на Беренгар от Тур.
От началото на XII в. Верона е независима комуна и страда по време на ранните борби между гвелфите (папска партия) и гибелините (императорска партия), в хода на които избира гвелфите. Управляван от тиранина Езелино да Романо (1226-59), градът се успокоява и процъфтява при фамилията дела Скала (Скалигер), след като Мастино I дела Скала става подеста (главен магистрат) през 1260 г. По време на управлението на Бартоломео дела Скала традиционно се обичат и умират Ромео Монтеки и Жулиета Капулети; техният романс е отбелязан с т.нар. гробница на Жулиета, къщата на Ромео и къщата на Жулиета. Братът на Бартоломео - Кангранде I (починал през 1329 г.), най-великият член на фамилията дела Скала, закриля поета в изгнание Данте. През 1387 г. Верона пада под властта на Джан Галеацо Висконти, а през 1405 г. - под властта на Венеция, която я държи, с изключение на окупацията ѝ от император Максимилиан I (1509-17), до 1797 г., когато е предадена на Австрия от Наполеон I по силата на договора от Кампо Формио. Последният конгрес на Четиристранния съюз (Русия, Прусия, Австрия, Великобритания) се провежда във Верона през 1822 г. През 1866 г. градът е присъединен към Кралство Италия. По време на Втората световна война градът претърпява сериозни щети, но оттогава е възстановен.
Верона е един от най-богатите на римски останки градове в Северна Италия. Най-забележителната от тях, амфитеатърът или Арена, е третият по големина оцелял римски амфитеатър и сега се използва за опера. От I в. сл. н. е. са и римският театър (с прилежащия му археологически музей) и две порти. Арко дей Гави (реконструирана през 1932 г.) е издигната през I в. пр. н. е. Музеят Lapidario Maffeiano (1714 г.) съдържа гръцки и римски антики. Верона е забележителна с богатата си романска и готическа архитектура, която често е в характерна розова тухла. В града са създадени двама велики ренесансови архитекти - Фра Джокондо и Микеле Санмичели. Сред забележителните му църкви са романската Сан Зено Маджоре (първоначално от V в., преустроена през 1117-1227 г.) с фасада от тухли и мрамор, прочута мраморна веранда и триптих от художника от XIV в. Андреа Мантеня, както и готическата Сант'Анастасия (основана през 1290 г., завършена през 1422-81 г.). В романско-готическата катедрала (възстановена през XV в.) се намира "Успение Богородично" на художника от XVI в. Тициан и една от най-старите библиотеки в Европа. Забележителни са и църквите Сан Фермо Маджоре, състояща се от две постройки от XI в., горната преустроена след 1313 г.; SS. Назаро и Целсо, преустроени през 1464-83 г.; и Сан Джорджо ин Браида, започната през 1477 г. и осветена през 1536 г., частично проектирана от Санмичели. Сред забележителните светски забележителности са Кастелвекио (сега Граждански музей, Верона), построен от Кангранде II през 1354 г.; Лоджия дел Консильо (1493 г.), приписвана на Фра Джокондо; Арката Скалигере, включваща сложните гробници Скалигере с готически балдахини, увенчани с конни статуи; Палацо дела Рагионе (1193 г.; много променен); и Понте Скалигеро (1354 г.), възстановен след като е пострадал през Втората световна война.
Верона е и известен средновековен център на живописта. Творчеството на Антонио Пизанело (Пизано) е кулминацията на придворните фрески от XIV и XV в. Влиянието на Бартоломмео Монтаня от Виченца и неговия тъст, венецианеца Якопо Белини, през XV в. се съчетава с това на Венеция и оказва влияние върху цялата веронска школа. Най-известният художник на града е Паоло Калиари (Паоло Веронезе) от XV в., който прекарва по-голямата част от активния си живот във Венеция, въпреки че неговото "Мъченичество на Свети Георги" остава в "Сан Джорджо ин Браида" във Верона.
Екскурзии и почивки до Верона
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА НАШИЯ БЮЛЕТИН
