Вашата оценка 5.00 от 1 гласа
Богота
Богота, официално на испански Bogotá, D.C. ("Distrito Capital"), столица на Колумбия. Разположен е в централната част на Колумбия в плодородна планинска котловина на 8660 фута (2640 м) надморска височина в Източните Кордилери на Северните Анди.
Богота заема наклонена равнина в подножието на две планини - Гуадалупе и Монсерат, на чиито гребени се издигат две внушителни църкви. Градът е разположен в решетъчен план и има множество площади, включително площад "Боливар", покрай който са разположени основните обществени сгради и църкви. Модерни жилищни кули се издигат редом със сгради от колониалния период.
Европейското заселване в Богота започва през 1538 г., когато Гонсало Хименес де Кесада завладява Баката - главното седалище на индианците чибча. Селището е прекръстено на Санта Фе де Баката: "Санта Фе" - по името на родното място на Кесада в Испания, и "Бакатя" - по името на индианците, което скоро е изопачено на Богота. Съдбата на Богота е тясно свързана със съдбата на вицекралство Нова Гранада, чиято столица става градът, който скоро се превръща в център на испанската колониална власт в Южна Америка. Гражданите на Богота успешно се вдигат на въстание срещу испанското управление през 1810-11 г., но трябва да се борят с испанските лоялисти до 1819 г., когато Симон Боливар превзема града след победата си в битката при Бояка. След като е постигната независимост от Испания, през 1821 г. Богота става столица на Гран Колумбия - конфедерация, която включва днешните републики Венецуела, Еквадор, Панама и Колумбия. Когато конфедерацията е разпусната през 1830 г., градът остава столица на Нова Гранада, която по-късно се превръща в Република Колумбия.
Бурните борби за политическа власт в столицата, както и нейната географска изолация, спъват растежа и просперитета на Богота през XIX в. През април 1948 г. градът е сериозно засегнат от размирици и вълна от насилие, известна като "боготасо", обхваща региона. Вълненията в Богота продължават до 1958 г., когато Либералната и Консервативната партия постигат споразумение.
В Богота се намират предприятията за производство на автомобилни гуми, химическа и фармацевтична промишленост, но основната дейност на града е търговска. В града са разположени фондовата борса (1928 г.) и основните банки. Градът е център на въздушния транспорт в Колумбия и седалище на Avianca (Aerovías Nacionales de Colombia), първата търговска авиокомпания в Южна Америка. Железопътни линии свързват Богота с Карибското крайбрежие на север и през Пуерто Берио с Тихоокеанското крайбрежие на запад. Богота се намира на т колумбийския участък на Панамериканската магистрала и магистрала "Симон Боливар" и има пътни връзки с всички големи колумбийски градове.
Папският университет "Ксавиер" (1622 г.) и университетът "Санто Томас" (1580 г.) са сред няколкото отлични университета в Богота. Сред другите културни институции са Ботаническият институт, Националната музикална консерватория, Националният музей, Националната астрономическа обсерватория, Националната библиотека и театър "Колумб". Има също така планетариум, природонаучен музей, няколко галерии за модерно изкуство и Музей на златото, в който се съхранява най-голямата в света колекция от предколумбови златни предмети.
Многобройни паркове украсяват града и неговите покрайнини. Основните туристически атракции са водопадът Текедама, висок 515 фута (157 м), на около 32 км южно, както и трамваят и кабинковият лифт, които се изкачват на повече от 1800 фута (550 м) до църквата и светилището на върха на планината Монсерат.
Богота заема наклонена равнина в подножието на две планини - Гуадалупе и Монсерат, на чиито гребени се издигат две внушителни църкви. Градът е разположен в решетъчен план и има множество площади, включително площад "Боливар", покрай който са разположени основните обществени сгради и църкви. Модерни жилищни кули се издигат редом със сгради от колониалния период.
Европейското заселване в Богота започва през 1538 г., когато Гонсало Хименес де Кесада завладява Баката - главното седалище на индианците чибча. Селището е прекръстено на Санта Фе де Баката: "Санта Фе" - по името на родното място на Кесада в Испания, и "Бакатя" - по името на индианците, което скоро е изопачено на Богота. Съдбата на Богота е тясно свързана със съдбата на вицекралство Нова Гранада, чиято столица става градът, който скоро се превръща в център на испанската колониална власт в Южна Америка. Гражданите на Богота успешно се вдигат на въстание срещу испанското управление през 1810-11 г., но трябва да се борят с испанските лоялисти до 1819 г., когато Симон Боливар превзема града след победата си в битката при Бояка. След като е постигната независимост от Испания, през 1821 г. Богота става столица на Гран Колумбия - конфедерация, която включва днешните републики Венецуела, Еквадор, Панама и Колумбия. Когато конфедерацията е разпусната през 1830 г., градът остава столица на Нова Гранада, която по-късно се превръща в Република Колумбия.
Бурните борби за политическа власт в столицата, както и нейната географска изолация, спъват растежа и просперитета на Богота през XIX в. През април 1948 г. градът е сериозно засегнат от размирици и вълна от насилие, известна като "боготасо", обхваща региона. Вълненията в Богота продължават до 1958 г., когато Либералната и Консервативната партия постигат споразумение.
В Богота се намират предприятията за производство на автомобилни гуми, химическа и фармацевтична промишленост, но основната дейност на града е търговска. В града са разположени фондовата борса (1928 г.) и основните банки. Градът е център на въздушния транспорт в Колумбия и седалище на Avianca (Aerovías Nacionales de Colombia), първата търговска авиокомпания в Южна Америка. Железопътни линии свързват Богота с Карибското крайбрежие на север и през Пуерто Берио с Тихоокеанското крайбрежие на запад. Богота се намира на т колумбийския участък на Панамериканската магистрала и магистрала "Симон Боливар" и има пътни връзки с всички големи колумбийски градове.
Папският университет "Ксавиер" (1622 г.) и университетът "Санто Томас" (1580 г.) са сред няколкото отлични университета в Богота. Сред другите културни институции са Ботаническият институт, Националната музикална консерватория, Националният музей, Националната астрономическа обсерватория, Националната библиотека и театър "Колумб". Има също така планетариум, природонаучен музей, няколко галерии за модерно изкуство и Музей на златото, в който се съхранява най-голямата в света колекция от предколумбови златни предмети.
Многобройни паркове украсяват града и неговите покрайнини. Основните туристически атракции са водопадът Текедама, висок 515 фута (157 м), на около 32 км южно, както и трамваят и кабинковият лифт, които се изкачват на повече от 1800 фута (550 м) до църквата и светилището на върха на планината Монсерат.
Екскурзии и почивки до Богота
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА НАШИЯ БЮЛЕТИН
