Белград

Белград, на сърбохърватски Beograd ("Бяла крепост"), град, столица на Сърбия. Разположен е при сливането на реките Дунав и Сава в северната централна част на страната.
Белград е разположен на мястото, където се събират три исторически важни маршрута за пътуване между Европа и Балканите: маршрут от изток на запад по долината на река Дунав от Виена до Черно море; друг, който минава на запад по долината на река Сава към Триест и Северна Италия; и трети, който минава на югоизток по долините на реките Морава и Вардар към Егейско море. На север и запад от Белград се намира Панонският басейн, който включва големия зърнопроизводителен регион Войводина.
В района са открити доказателства за селища от каменната епоха. Градът е израснал около древна крепост на носа Калемегдан, който е бил обграден от три страни от реките Сава и Дунав. Първата крепост е построена от келтите през IV в. пр.н.е. и е известна на римляните като Singidunum. Тя е разрушена от хуните през 442 г. и преминава в ръцете на сарматите, готите и гепидите, преди да бъде отвоювана от византийския император Юстиниан. По-късно е владян от франките и българите, а през XI в. става граничен град на Византия. През 1284 г. преминава под сръбска власт, а през 1402 г. Стефан Лазаревич го прави столица на Сърбия. Османските турци обсаждат града през 1440 г., а след 1521 г. той е в техни ръце с изключение на три периода на окупация от австрийците (1688-90 г., 1717-39 г. и 1789-91 г.).