Ел Джем

Ел Джем е заселен още през III в. пр.н.е., когато тук е имало пуническо селище, но той започва да придобива известност едва след като Цезар основава на това място през 46 г. пр.н.е. град Тисдрус.

Thysdrus е разположен сред голям район за отглеждане на маслини и тъй като през този период зехтинът е много търсен в Рим, градът бързо процъфтява и се превръща във водещ център за отглеждане на маслини в Северна Африка.

С население между 20 000 и 30 000 души градът натрупва огромно богатство, голяма част от което, както и в други римски градове, е изразходвано за построяването на обществени сгради и частни домове.

Амфитеатърът, започнат в края на II в. сл. н. е., е замислен като символ на този просперитет. Но докато той все още е в процес на изграждане, упадъкът на Тисдрус настъпва с повторното въвеждане на данък върху зехтина през 238 г. от н.е.

Данъкът предизвиква бунт, който се разпространява в Тунис. Голяма група земевладелци, с помощта на ювените (нещо като офицерски тренировъчен корпус или милиция), убиват императорския прокуратор, главния финансов служител в провинцията, и провъзгласяват 80-годишния проконсул Гордиан за император.

Въстанието е потушено, а градът - разграбен, като Тисдрус никога не се възстановява от този удар.

По-късно амфитеатърът е превърнат в крепост и през 699 г. от н.е. служи за убежище на берберския лидер Ел Кахина по време на борбата ѝ срещу арабските нашественици. След тяхната победа градът е изоставен, а мястото е завладяно отново едва по време на френския колониален период.