Каунос

Имотът, попадащ в границите на област Койчегиз, е разположен в лицевата част на град Далян и на десния бряг на потока Далян (Калбис), който свързва езерото Койчегиз със Средиземно море. До началото на IV в. пр. н. е. градът е бил столица на "региона Каунос" между Кария и Ликия.

Съществуването на Каунос е било известно на учените, но местоположението му е било загадка, докато английският археолог Хоскин не го открива през 1842 г. Шведският археолог П. Роос определя границите на независимата държава Каунос по следния начин: "Започвайки от залива Фетие на север и древния град Кря на север от залива; простирайки се до Тлос на 35 км източно от Фетие, Идима в залива Гьокова на запад и Чамкой, разположен в западната част на Урла, който е малко напред на север." В днешния контекст крайбрежната зона, започваща от южните равнини на Мугла и стигаща до планините между Мугла и Анталия, е била под суверенитета на Каунос. Каунос запазва тези граници до IV в. пр.н.е., но след това губи статута си на суверенна държава след персийското нашествие. Той е един от двата града, които се съпротивляват срещу персийското нашествие (другият е Ксантос), като многократно плаща високи данъци на преобладаващите държави, за да запази независимостта си като пристанищен град.

Каунос се споменава като Ксибде в ликийските писмености, а в писменостите на другите околни градове - като Кбид. Начинът на живот и езикът на хората от Каунос имат общи черти с тези на карийците, с изключение на пет букви в тяхната азбука, които не се срещат в последната, което прави езика на Каунос уникален за тях. Хередот разкрива в тази връзка, че "има карианско влияние в техния език или тяхно влияние в карианския език. Това е въпрос, който не можах да изясня." Всъщност епиграфски материали на карийски език днес се откриват предимно в Каунос. Кауноският език не можеше да бъде разбран до съвсем скоро само защото карийският език не беше декодиран. Въпреки това, по силата на една стела, написана на гръцки и карийски език, е било възможно да се разгадае карийският език, а малко от кауноския, благодарение на гръцкия език, вече е бил известен.

Каунос е бил важен морски пристанищен град с две пристанища; едното е на юг, в югоизточната част на Кючук Кале (Малкия замък), а вътрешното пристанище - на северозапад, в днешното Сюлюклу Гьол (Езерото на пиявиците). Южното пристанище е използвано от основаването на града до приблизително края на елинистическата епоха, след което става недостъпно поради пресъхването му. Последното е използвано до края на съществуването на Каунос, но поради затлачването на делтата и пристанищата Каунос вече е загубил важната си функция на търговско пристанище и е започнал да обеднява. След завладяването на Кария от турските племена и сериозната епидемия от малария през XV в. от н.е. Каунос е напълно изоставен.

Градът е построен на тераси; от едната страна са разположени значими религиозни структури като храмът на Базелий Каунос, светилището на Аполон и свещените скали на Деметра, а от другата - баня, театър и други структури, включително палестра на голяма тераса, която се нарича Горен град. Монументалната тераса, на която е разположен Горният град, свързва планината Баликлар с Акропола, като разширява града в Средиземно море като език и естествено създава втори пристанищен басейн на изток.

На много места в древния град са открити каменни сечива и върхове на стрели от палеолитната епоха. Находките и останките в Каунос разкриват просперитета на града като велика сила на своето време и че е бил суверенна държава, която е сечела монети от свое име. Монетите, отпечатани в този регион, особено през първата половина на V в. пр. н. е., са от голямо значение, тъй като на лицевата страна е изобразена крилата фигура, а на обратната - пирамидално оформени монолити. Освен това буквите К и В, открити върху монетите, са важни, тъй като са първите две букви от първото име на Каунос - Kbid.

Най-старата находка в археологическия обект Каунос е шийката на протогеометрична амфора, датираща от IX в. пр.н.е. или дори по-рано. Статуетка, намерена при западната порта на градските стени, парчета от вносна атическа керамика и ориентираните в посока юг-югоизток градски стени показват обитаване през VI в. пр. н. е. Въпреки че нито една от архитектурните находки в самия Каунос не датира по-рано от IV в. пр. н. е., историята на Каунос се смята за много по-ранна от тази.

Поради палеогеографското оформяне на делтата на Далян и затлачването на някогашния залив Далян (от около 200 г. пр. Хр. нататък), Каунос сега се намира на около 8 км от брега.

Обосновка на изключителната универсална стойност
Кауносите са коренното население на Анадола, както личи от техния уникален език, обичаи и ритуали, вярвания, според които те са имали свой собствен Бог, а именно Базелиус Каунос.

Древният град Каунос е бил пристанищен град с изключително стратегическо значение, особено за търговските кораби, пътуващи между Източното Средиземноморие и Егейско море. Това прави Каунос по-привлекателен в сравнение със съвременните градове не само от гледна точка на историческата география или урбанизацията, но и на политическия и социалния живот, икономическите и културните промени и развитие. Градът се е превърнал в процъфтяващо пристанище, вероятно поради засиленото земеделие и търсенето на кауноски експортни артикули, като сол, осолена риба, роби, борова смола и черна мастика - суровини, използвани при строежа и ремонта на лодки. Градските стени, които са изключително пропорционални на размера на Каунос и неговото население, вероятно са резултат от големите очаквания на сатрапа за бъдещето на града като морско и търговско пристанище.

Много архитектурни останки, открити в Кануос, са ранни примери и архетипи на анадолската археология и в повечето случаи позволяват да разберем техните оригинални проекти. Скалноизсечените гробници, които са характерни за Каунос, измервателната платформа и солницата, които за първи път са документирани в археологията, заедно с обичайните закони от онова време, които са напълно разкрити и документирани, са сред тези, които излизат на преден план.

Следователно историческите руини и културният фон на Каунос се открояват като изключителна универсална ценност, която процъфтява сред съвременните примери.

Критерий (i): Градските стени на Каунос, достигащи на места широчина от 4 м, са изградени от преплитащи се изваяни камъни без хоросан. Като се има предвид стръмният релеф на района, в който са построени, все още е загадка как камъните са пренесени на толкова висока и стръмна планина и каква технология е използвана.

Критерий (ii): Взаимодействието между съвременните цивилизации на Кария и Ликия е било неизбежно за Каунос, тъй като резултатите от това взаимодействие могат да бъдат открити в архитектурата и всекидневния живот. Например, въпреки че най-прекрасните храмови скалноизсечени гробници се намират в Каунос, те се появяват и в други древни градове в близост до Каунос, което навежда на мисълта, че тази традиция се е разпространила от Каунос.

Освен това фасадите на скално-изсечените гробници наподобяват фасадите на елинистични храмове с две йонийски колони, триъгълен фронтон, архитрав със зъбчати фризове и акротериони с форма на палмови листа, което показва взаимодействие между различни култури, отразено накрая в нов и уникален архитектурен стил.

Критерий (iii): В Каунос сме свидетели на прекрасни примери за елинистическа архитектура и строителна технология в градските стени. Правилно оформените правоъгълни блокове и начинът, по който те са разположени, създават прекрасно впечатление за елинистичните строителни техники при изграждането на градските стени.

Освен това кауносианците са единственият представител на анатолийски култ в този регион в смисъл, че са използвали естествено намерен каменен стълб като символ на своя бог.

Преди всичко градът е свидетелство за цивилизация със собствен език, която е живяла само в този регион на света.

Критерий (iv): Скално-изсечените гробници, изработени върху варовиковата стръмна фасада на планината Баликлар, са групирани в седем различни области в югозападна посока. Най-значимите сред 167-те гробници са храмово-облицовъчните. Скално-изсечените гробници в Каунос се отличават от останалите с уникалната си фасадна типология, представяща фасадна архитектура, наблюдавана в елинските храмове. Гробници с тази типология от този период се срещат само в Каунос и неговия хинтерланд, което разкрива уникалността им за Каунос. Ето защо този тип гробници е наречен "скално-изсечени гробници в кауноски стил".

Заслужава да се отбележат обичайните закони, изписани върху насочената към пристанището фасада на фонтана на пристанищната агора, тъй като това е най-дългият и пълен текст за днес.

Платформата за измерване, която представлява кръгла и тристепенна структура с диаметър 13,75 м., разположена на върха на горната тераса, е - както се разбира от геометричната мрежа, разделяща кръга на горната степен на 16 сектора по 22,50 - очевидно платформата за измерване на вятъра, спомената от известния архитект от Агустовия период Витвувий в неговата книга. Тази структура, за която се знае, че е използвана за ситуиране на улици и пътища в зависимост от посоките на вятъра, също е първа в археологията.

Голямата църква, построена вероятно през V в. пр.н.е. или по-късно от дясната страна на пътя от входа на града към театъра, е единствената куполна църква в Анатолия, открита до днес.

В театъра Каунос е открит единственият пример за периактос - въртящата се система на завесите в древните театри, което означава "въртящ се около собствената си ос". Архитектурните останки, открити в подземието на тази система, показват следи дотолкова, че тя може да бъде възстановена по подходящ начин в съответствие с първоначалния ѝ дизайн.

Солницата (Sal Caunitis), разкопана на плажа на Изтузу, е първият археологически запис, който ще осветли производството на сол и икономиката на солта през античността в Анадола. Чрез този остатък вече познаваме архитектурния дизайн на центъра за производство на сол, за който сме били информирани само чрез античните писатели. Тя е в много добро състояние на запазеност, така че производството на сол с технологията на своето време може да бъде възобновено по всяко време.

По същия начин в Каунос за първи път е разкопана свещената стая на Афродита Евлоя, за която се знае само от писмените източници. Няма никакво съмнение, че свещената стая, отворена в задната стена на пристанищната стоа, е била създадена за Афродита Евлохия с теракотени скулптури, оставени като депозити за дарения, и мраморен олтар, върху който е бил гравиран релеф на богинята.

Свещеното място на Деметра, проектирано на голямата тераса в североизточната част на Малкия акропол, се отличава от другите не само с мястото си в топографията или с малките теракотни скулптури в неопределено количество и разнообразие, но и с освещаването на самото скално възвишение, което е разрушено от дълбоки пукнатини.

В Каунос се пази и една много ценна находка, която представлява обложка екзедра на Протегенс, който е бил много известен стенописец от периода на Диадох, тъй като разкрива, че той е бил от Каунос, а не от Родос, както вече е било известно.

Кутията за вотиви (Thesauros) и кутията за дарения също са сред намерените за пръв път в Каунос.

Декларации за автентичност и/или цялост
Имотът е съхранен в съответствие със Закона за опазване на околната среда на Турция № 2863, след първото му регистриране като археологическа зона за опазване в националния списък през 1978 г. От 1966 г. насам обектът е обект на редовни разкопки. Останките, отразяващи оригиналния план на града, са включени предимно в границите на охранителната зона, докато няколко отделни могат да бъдат открити разпръснати наоколо. Като цяло обектът и отделните компоненти в неговите граници са в доста добро състояние на консервация. Въпреки това гробниците, които са уязвими от геоложките и климатичните условия на региона, са започнали да се разтварят, дори и да са фрагментирани като парчета.

Сравнение с други подобни обекти
Традицията на скално изсечените гробници в Анатолия, която се наблюдава първо в района на Урарту през първата четвърт на първото хилядолетие пр. н. е., се разпространява в областите Ликия и Кария чрез фригийците. Фасадната архитектура на скалноизсечените гробници в Каунос се различава от скалноизсечените гробници в регионите на Урарту, Фригия и Ликия с уникалната си фасадна типология, която представлява фасадна архитектура, наблюдавана в елинските храмове. Скално-изсечените гробници с храмова фасада се срещат само в Каунос и неговия хинтерланд, което разкрива уникалността им за Каунос. Ето защо този тип гробници е наречен "скално-изсечени гробници в кауноски стил".

Находките от Каунос показват, че гробницата датира от средата на IV в. пр. н. е., а съчетанието на анатолийската особеност на изсичане на камерни гробници в скалата и гръцката архитектура е в Кария очевидно се дължи на елинизацията на хекатомнидите. Изглежда, че акултурацията към елинистическата архитектура, стимулирана от хекатомнидите, е била особено плодотворна през годините, в пряк контакт с гръцкия свят. По отношение на Каунос трябва да се подчертае концентрацията на храмови гробници и да се припомни ролята на граничен град, която е изпълнявал.

Скалноизсечените гробници с храмовата фасада на Каунос са много сходни с популярните скални пейзажи в много части на средиземноморските страни, етруските (Норкия - Италия) и набатейските (Петра - Йордания, Медаин Салех - Саудитска Арабия), по отношение на строителните техники, стила, украсата на външните повърхности на тези скалноизсечени фасади. Въпреки това скалноизсечените гробници в Каунос не само са издълбани в скалната стена, както при другите, но често имат една и съща форма, т.е. (т.е.) малък храм с фронтони, поддържани от колони. Съществуват и други различия по отношение на общото разпределение на гробните места. Гробниците от Каунос се издигат нагоре по скалната стена като многоетажни апартаменти, докато набатейските гробници не са подредени по същия кауноски начин.

Следователно изсечените в скалите гробници с храмови фасади се свързват с карийските общности и изглеждат типично карийски. Преди да получат важна експанзия в Ликия и да се задържат за дълъг период, тези скалноизсечени гробници с храмови фасади водят началото си от сърцето на Каунос, а след това, към средата на IV в. пр.н.е., се развиват в южна, източна Кария и много цивилизации, особено набатейската.