Мира

Древният град Мира, разположен в центъра на днешния окръг Демре, е основан на едноименната равнина. Градът е бил свързан с морето чрез удобен канал, разположен западно от река Мирос (днешния поток Демре). Морският транспорт и търговията на региона са се осъществявали и от пристанището Андриаке (Çayağzı), разположено от другата страна на канала. Древният град Мира е особено известен със скалните си гробници от ликийската епоха, театъра от римската епоха и църквата "Свети Николай" (Дядо Коледа) от византийската епоха. Скалните гробници, ликийските надписи и монетите показват, че Мира е съществувала поне от V век преди Христа. Според сведенията, дадени от Страбон, Мира, един от шестте големи града на Ликийската лига, е наречена Мира в ликийските надписи. II в. след Христа е периодът, в който Мира преживява голямо развитие. В града, който е бил митрополия на Ликийската лига, са построени и ремонтирани много сгради с помощта на богати ликийци. По време на византийския период Мира е един от водещите градове по отношение на администрацията, както и в религиозно отношение. Репутацията му, която се е запазила и до днес, е тази на Свети Николай (Дядо Коледа) 4 г. пр. Дължи се на факта, че през XIII в. става епископ на града, а след смъртта му достига ранга на светец и построява църква на негово име. От VII в. Мира губи значението си поради земетресения, наводнения, наноси, донесени от потока Демре, и арабски набези и през XII в. се превръща в идентично село. Днешните руини се формират от театъра, разположен в южното подножие на Акропола, и скалните гробници, разположени от двете му страни.

Според проучванията на хълма на Акропола и в околностите му е възможно да се натъкнем на руини от елинистическата и дори от V в. пр. н. е., освен на стените от римския период, които днес са в много солидно състояние. Разположен в южното подножие на акропола, театърът отразява характеристиките на добре запазен римски театър с редиците си от седалки и сградата на сцената. Сградата на сцената стои до половината от втория етаж. От двете страни на театъра има релефни или плоски скални гробници. Един от най-интересните примери е гробницата с релеф, изобразяващ мъртвите и техните роднини в гробниците в Мира, които са най-добре адаптираните към скалните гробници примери на архитектурата на ликийските дървени къщи. Освен това много скалноизсечени гробници с релефи или надписи са поставени една върху друга или една до друга на обърнатата на юг страна на скалата. По пътя към центъра на града, близо до театъра, останките от бани вляво от пътя са ранни и интересни примери за римска тухлена архитектура. Нуждите на града от вода са били задоволявани от канали, издълбани в скалата откъм страната на долината, където тече потокът Демре. Фактът, че Мира, един от 6-те града в Ликийската конфедерация с 3 гласа право на глас, е наречен "най-светлият град", показва колко важен е той. От особено значение е, че богинята майка на града, Артемида, е представена под формата на Кибела, най-старата богиня на Анатолия, върху монетите, сечени със собственото ѝ име, както и върху монетите, принадлежащи на ликийската конфедерация на Мира. Фактът, че Мира, която е била столица на ликийската държава през II в. от н.е., е градът, в който Свети Павел и неговите приятели са спрели, има особено значение за християнството.