Вашата оценка
Ливан
Ливан, държава, разположена на източния бряг на Средиземно море. Състои се от тясна ивица територия и е една от най-малките суверенни държави в света. Столицата е Бейрут.
Въпреки че в Ливан, особено в крайбрежния му район, се намират едни от най-старите човешки селища в света - финикийските пристанища Тир (днешен Ṣūr), Сидон (Ṣaydā) и Библос (Jubayl) са доминиращи центрове на търговията и културата през III хилядолетие пр.н.е. - едва през 1920 г. се появява съвременната държава. През тази година Франция, която администрира Ливан като мандат на Лигата на нациите, създава държавата Голям Ливан. След това през 1926 г. Ливан става република, а през 1943 г. получава независимост.
Ливан споделя много от културните характеристики на арабския свят, но има и качества, които го отличават от много от арабските му съседи. Неговата сурова, планинска местност е служила в историята като убежище за различни религиозни и етнически групи и за политически дисиденти. Ливан е една от най-гъсто населените страни в Средиземноморския регион и се отличава с висока степен на грамотност. Въпреки оскъдните си природни ресурси Ливан дълго време успява да служи като оживен търговски и културен център в Близкия изток.
Този външен образ на жизненост и растеж обаче прикриваше сериозни проблеми. Ливан трябваше да се бори не само с вътрешни проблеми на социалната и икономическата организация, но и да определи позицията си спрямо Израел, арабските си съседи и палестинските бежанци, живеещи в Ливан. Крехкото равновесие на ливанския конфесионализъм (пропорционалното разпределение на властта между религиозните общности в страната) беше подкопано под натиска на тази борба; съперничеството между общностите за политическа власт, изострено от сложните проблеми, възникнали във връзка с въпроса за палестинското присъствие и с разрастващата се "държава в държавата", доведе до избухването на изключително разрушителна гражданска война през 1975 г. и до разпадане на правителствената система. След края на гражданската война през 1990 г. Ливан постепенно възвръща относителната си социално-икономическа и политическа стабилност; поради продължаващите проблеми с външната намеса и проблемните конфесионални отношения обаче много от предизвикателствата пред Ливан продължават да съществуват и в началото на XXI век.
Въпреки че в Ливан, особено в крайбрежния му район, се намират едни от най-старите човешки селища в света - финикийските пристанища Тир (днешен Ṣūr), Сидон (Ṣaydā) и Библос (Jubayl) са доминиращи центрове на търговията и културата през III хилядолетие пр.н.е. - едва през 1920 г. се появява съвременната държава. През тази година Франция, която администрира Ливан като мандат на Лигата на нациите, създава държавата Голям Ливан. След това през 1926 г. Ливан става република, а през 1943 г. получава независимост.
Ливан споделя много от културните характеристики на арабския свят, но има и качества, които го отличават от много от арабските му съседи. Неговата сурова, планинска местност е служила в историята като убежище за различни религиозни и етнически групи и за политически дисиденти. Ливан е една от най-гъсто населените страни в Средиземноморския регион и се отличава с висока степен на грамотност. Въпреки оскъдните си природни ресурси Ливан дълго време успява да служи като оживен търговски и културен център в Близкия изток.
Този външен образ на жизненост и растеж обаче прикриваше сериозни проблеми. Ливан трябваше да се бори не само с вътрешни проблеми на социалната и икономическата организация, но и да определи позицията си спрямо Израел, арабските си съседи и палестинските бежанци, живеещи в Ливан. Крехкото равновесие на ливанския конфесионализъм (пропорционалното разпределение на властта между религиозните общности в страната) беше подкопано под натиска на тази борба; съперничеството между общностите за политическа власт, изострено от сложните проблеми, възникнали във връзка с въпроса за палестинското присъствие и с разрастващата се "държава в държавата", доведе до избухването на изключително разрушителна гражданска война през 1975 г. и до разпадане на правителствената система. След края на гражданската война през 1990 г. Ливан постепенно възвръща относителната си социално-икономическа и политическа стабилност; поради продължаващите проблеми с външната намеса и проблемните конфесионални отношения обаче много от предизвикателствата пред Ливан продължават да съществуват и в началото на XXI век.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА НАШИЯ БЮЛЕТИН
