Вашата оценка 5.00 от 1 гласа
Дуръс
Дуръс, италиански Durazzo, сръбски и хърватски Drač, основно морско пристанище на Албания. Намира се на брега на Адриатическо море, западно от Тирана.
Основан като Епидамн от гърци от Корсира и Коринт през VII в. пр. н. е., той е превзет от илирийския цар Глаусиас през 312 г. пр. н. е. По-късно преминава в ръцете на римляните, които го наричат Дирахиум и го превръщат в крайна точка на военния си път (Via Egnatia), който води покрай Елбасан и Охридското езеро през Балканския полуостров към Солун (днес Солун, Гърция) и на изток. По този начин градът се превръща в най-важното пристанище на Илирик. През IV в. сл. н. е. той става столица на Епир Нова (римска провинция), а през 449 г. там е създадена архиепископия. В стария квартал на града са разкопани няколко добре запазени римски арени.
Градът е обсаден от остгота Теодорих през 481 г. и е атакуван от българи през 10-и и 11-и век. Завладян е през 1082 г. от норманския авантюрист Робер Гискар и след като преминава към Византия, пада (1185 г.) в ръцете на сицилианския крал Уилям II. В началото на XIII в. Дуръс преминава в ръцете на венецианците, през 1258 г. - на сицилианския крал Манфред, а през 1272 г. - на Карл I Анжуйски, крал на Неапол и Сицилия. През 1333 г. градът е присъединен към Ахея, гръцко княжество, а през 1336 г. е превзет от войските на Стефан Душан, крал на сърбите. След смъртта на Душан (1355 г.) градът преминава към албанската фамилия Топия. През 1392 г. е отстъпен на Венеция, но турците го превземат през 1501 г. и го държат до поражението си в Първата балканска война (1912-13 г.). През 1913 г. е обявен за столица на независима Албания, но през 1914 г. е окупиран от принц Вилхелм цу Вид, който е спонсориран от конференция на европейските сили. По време на Първата световна война градът е превзет от австрийски, а след това от италиански войски, като последните се изтеглят през 1920 г. На 7 април 1939 г. Дуръс е главното пристанище за слизане на борда на фашистка Италия, която нахлува в Албания.
Пристанище Дуръс се превръща в основен канал за внос на хранителни продукти в Албания. Пристанищните съоръжения, разрушени през 1944 г. от германците по време на Втората световна война, са възстановени, а железопътни линии свързват пристанището с Тирана и други части на вътрешността на страната. Индустрията на града включва корабостроене и производство на тютюн, пластмаса и кожени изделия. Население. (2001) 99,546; (2011) 113,249.
Основан като Епидамн от гърци от Корсира и Коринт през VII в. пр. н. е., той е превзет от илирийския цар Глаусиас през 312 г. пр. н. е. По-късно преминава в ръцете на римляните, които го наричат Дирахиум и го превръщат в крайна точка на военния си път (Via Egnatia), който води покрай Елбасан и Охридското езеро през Балканския полуостров към Солун (днес Солун, Гърция) и на изток. По този начин градът се превръща в най-важното пристанище на Илирик. През IV в. сл. н. е. той става столица на Епир Нова (римска провинция), а през 449 г. там е създадена архиепископия. В стария квартал на града са разкопани няколко добре запазени римски арени.
Градът е обсаден от остгота Теодорих през 481 г. и е атакуван от българи през 10-и и 11-и век. Завладян е през 1082 г. от норманския авантюрист Робер Гискар и след като преминава към Византия, пада (1185 г.) в ръцете на сицилианския крал Уилям II. В началото на XIII в. Дуръс преминава в ръцете на венецианците, през 1258 г. - на сицилианския крал Манфред, а през 1272 г. - на Карл I Анжуйски, крал на Неапол и Сицилия. През 1333 г. градът е присъединен към Ахея, гръцко княжество, а през 1336 г. е превзет от войските на Стефан Душан, крал на сърбите. След смъртта на Душан (1355 г.) градът преминава към албанската фамилия Топия. През 1392 г. е отстъпен на Венеция, но турците го превземат през 1501 г. и го държат до поражението си в Първата балканска война (1912-13 г.). През 1913 г. е обявен за столица на независима Албания, но през 1914 г. е окупиран от принц Вилхелм цу Вид, който е спонсориран от конференция на европейските сили. По време на Първата световна война градът е превзет от австрийски, а след това от италиански войски, като последните се изтеглят през 1920 г. На 7 април 1939 г. Дуръс е главното пристанище за слизане на борда на фашистка Италия, която нахлува в Албания.
Пристанище Дуръс се превръща в основен канал за внос на хранителни продукти в Албания. Пристанищните съоръжения, разрушени през 1944 г. от германците по време на Втората световна война, са възстановени, а железопътни линии свързват пристанището с Тирана и други части на вътрешността на страната. Индустрията на града включва корабостроене и производство на тютюн, пластмаса и кожени изделия. Население. (2001) 99,546; (2011) 113,249.
Екскурзии и почивки до Дуръс
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА НАШИЯ БЮЛЕТИН
